lovech - Hramat na bogovete

- Аз... аз ще отнеса въпроса на високо равнище.

- Направи го. Но междувременно се връщай на мястото на разкопките. Има много работа за вършене, а аз нямам търпение да я видя приключена. - Нина напусна стаята и остави екипа си в пълно недоумение.

* * *

Час по-късно телефонът на Уайлд иззвъня. Тя натисна буто­на за разговор на високоговорител.

- Казах ти да не ме безпокоиш.

- Съжалявам, Нина - извини се Лола, - но господин Пенроуз е тук. Каза, че много спешно трябва да те види.

Директорката се намръщи. Тъй като Себастиан Пенроуз ра­ботеше за Организацията на обединените нации, а АСН беше под протекциите на ООН, то мъжът се ползваше с известен ав­торитет тук.

- Добре - отвърна неохотно жената. - Кажи му да влезе.

След няколко мига превзетият очилат англичанин се появи в кабинета ѝ.

- Добър ден, Нина.

- Себастиан. Нека позная защо си дошъл.

- Сигурен съм, че всички в сградата на Секретариата чуха пламенната реч на Люис Хейтър. Когато той ми сподели, че това е въпрос, свързан със сигурността, му казах да млъкне, докато не проверя за какво иде реч. Бях учтив, разбира се. - Мъжът седна и се вторачи в Нина. - Е, какво става?

Уайлд обърна лаптопа си към него. Вече беше отворила док­ладите на Хейтър за настоящите разкопки и четеше пълните преводи на откритите текстове.

- Трите фигури. Направени са в Атлантида.

Пенроуз се опули насреща ѝ.

- Сигурна ли си?

- Напълно. Всичко е описано тук... заедно с нещо друго, кое­то може да се отнася единствено за земната енергия. - Нина му обясни накратко какво е написано на стената на храма и как то е свързано със странните, загадъчни енергийни линии, осеяли цялата планета, въздействието, от които тя бе изпитала на гърба си - и едва бе оцеляла - в някои от предишните си приключения.

Очите на Себастиан се разшириха толкова много, че едва не станаха по-големи от очилата му.

- Разбирам. Наистина е въпрос, свързан със сигурността.

- Дяволски си прав. Наясно сме, че земната енергия може да е изключително опасна, ако попадне в погрешни ръце - из­глежда атлантите също са знаели това преди единайсет хиляди години. Макар че едва ли безмилостни завоеватели като тях могат да се нарекат правилните ръце.

Пенроуз се почеса по брадата, размишляваше.

- Как предлагаш да процедираме оттук нататък, Нина?

- Искам да се придържаме към онова, което казах на Люис. Налага се да разчистим напълно залата с олтара и да разберем какво пише в последните текстове - последните записи от Ат­лантида, преди да потъне. Ако наистина съществува връзка със земната енергия, то тогава се налага да открием статуетките. Прекалено опасно е да ги оставим в чужди ръце - особено в тези на Стайкс.

- Мислиш, че може да открие начин как да ги използва ли?

- По-скоро се притеснявам да не ги продаде на някой, който има подобно знание. Наясно сме, че руснаците са способни да построят оръжие от земната енергия - както и САЩ, разбира се. - Двете нации бяха разработили системи, които да склади­рат и фокусират естествена енергия и да я отприщват върху от­далечени цели със силата на атомен взрив. - За щастие, оръжи­ето не би функционирало без естествен свръхпроводник, който да прекарва енергията. Опасявам се, че фигурите са точно това, от което имат нужда.

- Свръхпроводникът няма да е достатъчен. Ще им е необхо­дим човек, който може да задейства системата.

Нина разбра намека.

- Да. Някой като мен.

- Знаеш, че това... - Пенроуз млъкна.

- Какво?

Мъжът се подвоуми за миг, но накрая отговори на въпроса:

- Ако някой построи нова земноенергийна система, за да я активира, ще се нуждае от статуетките... и от теб. Възможно е обаче друга страна да иска да го спре, тогава просто ще...

- Се опита да ме убие? - довърши Нина. Почувства, че я обгръща студ, макар в стаята да беше топло.

- Само казвам, че не глобалната сигурност, а твоята е важна в момента. Ти си единственият човек на този свят, който може да канализира земна енергия. Това автоматично те прави из­ключително ценна за някои хора... и огромна опасност за други. Трябва да внимаваш. Много.

- Да внимавам? - учуди се Нина. - След всичко, което съм преживяла, е истинско щастие, че не съм се превърнала в параноичка! Но ако съдим от написаното в текстовете в храма, не съм единственият човек, който е можел да канализира земна енергия. Имало е една жрица, Нанталас, която е умеела да пра­ви същото. Това донякъде доказва твърдението на Кристиан и Кари Фрост, че съм потомка на атлантите.