lovech - Hramat na bogovete

Джиндал лъжеше. Интерпол не беше чувал за подобно нещо.

Еди отиде на онази газостанция, защото вярваше, че Кит и Стайкс работят заедно - това автоматично правеше индиеца съ­участник в убийството на големия приятел и ментор на Чейс - Джим „Мак“ Маккримън. В онзи комплекс Нина беше видяла мъж, който можеше да е самият Стайкс, да напуска горящата станция с хеликоптер. Вьзможно ли беше Кит да е бил корум­пиран? Тогава не ѝ се струваше много вероятно - Александър го беше измъчвал за информация (бе сторил същото и с нея) свързана с търсенето на Ел Дорадо... но сега това съмнение беше посято...

Уайлд се наведе напред и обгърна главата си с длани. Подоз­ренията не можеха да бъдат полезни на Еди. Съпругът ѝ беше с една крачка пред полицаите, но те бързо го застигаха. В един момент щяха да го заловят. Да го обвинят в убийство. Да го осъдят.

С настоящите доказателства щеше да бъде признат за вино­вен на секундата.

Телефонът иззвъня, беше вътрешно обаждане. Жената въз­дъхна още веднъж и вдигна слушалката:

- Да?

- Нина? - чу гласа на Лола Джианети, нейната лична асистентка. - Мат ме помоли да ти кажа, че те очакват в конферентната зала.

Уайлд погледна към часовника си. Мамка му! Имаше важна среща, насрочена за десет, а часът вече минаваше.

- Идвам.

Едно от преимуществата да си директор на Агенцията за све­товно наследство, мислеше си Нина, докато вървеше забързана, беше, че всички чакаха теб, а не ти - тях. Независимо от това тя се опита да скрие смущението си, когато влезе в залата.

- Съжалявам за закъснението.

- Няма проблеми - успокои я Мат Трули. От всички в гру­пата тантурестият, рошав австралиец, който беше пратен тук от Организацията за океански изследвания към ООН, я познаваше най-добре и беше наясно със стреса, на който бе подложена.

Доктор Люис Хейтър определено не беше толкова благораз­положен към нея и явно показваше това.

- Благодаря ти, че се присъедини към нас - каза той със зле прикрит сарказъм. Нина зае своето място. - Така, всички ли сме готови да започваме?

- Продължете - прикани ги Уайлд. - Всичко, свързано с тези разкопки, се ползва с пълното ми внимание. Разбира се, имам и други задължения в АСН - добави жената, малък намек към слабоватия археолог, че тя все още е негов шеф. - Намерихте ли нещо вълнуващо?

- Намерихме нещо много вълнуващо. - Хейтър взе дистанционното и включи проектора. На екрана се появи карта на ня­колко сгради. Дори и в опростена картографска форма личеше, че това са руини. Илюстрациите показваха къде се бяха срути­ли и разнесли части от тях.

Това не бяха обикновени останки. Въпреки лошото настро­ение на Нина, тя почувства как сърцето ѝ се изпълва с приятно очакване. Картата беше от самото сърце на изгубената циви­лизация на атлантите - потъналата столица, която самата тя бе открила преди пет години.

Работата ѝ в АСН я беше завела и до други исторически пъ­тища, до други, по-невероятни археологически открития. Но имаше нещо специално около Атлантида. Тя беше доказател­ство за теориите ѝ, бе ѝ спечелила международна слава... и ѝ позволи да завърши пътуването, което нейните споминали се родители бяха започнали.

Откриването на града съвсем не беше краят на работата. Ат­лантида имаше още много тайни за разкриване - макар че сега други трябваше да ги откриват вместо нея.

Хейтър посочи с лазерната си показалка една от разрушени­те постройки.

- Използвахме новия високорезолюционен сонар, за да мо­жем да видим какво има под утаечния слой в западното крило. Намерихме вход, който смятаме, че води до кралската гробни­ца. Моята препоръка е да насочим цялото си внимание към този обект.

Нина провери бележките си.

- Какво ще кажеш за Храма на боговете? Смятах, че плани­раш цялостното му изследване. - Храмът представляваше мал­ка развалина в близост до двореца, която беше проучена бегло.

- Това бе една от опциите - високомерно отвърна Хейтър, - но ако трябва да бъда честен, не мисля, че ще си струва усилия­та. Много по-разрушен е от другите сгради, а и първоначалното проучване не показа нещо необикновено.

- Смяташ, че една-единствена постройка, посветена на всеки един бог в пантеона, дори онези, които имат свои собствени храмове, не е нещо необикновено?

- Бих го нарекъл незначителна мистерия, нищо повече. Пог­ребалната зала е доста по-голяма награда, поне на този етап от експедицията.

Нина обмисли думите му, след което кимна неохотно.

- Искам да видя списък с другите възможности, но добре, нека бъде гробницата. - С археологически разкопки, които се осъществяваха на двеста и петдесет метра под повърхността на Атлантическия океан, повечето от работата се вършеше от под­водни машини; задължително беше да се гарантира, че скъпа­та апаратура ще бъде използвана по най-добрия начин. - Мат, подводниците ти ще се нуждаят ли от допълнително оборудва­не, за да стигнат до гробницата?