lovech - Hramat na bogovete

- Не, ще се справим и така - отвърна инженерът. - „Шаркдозер II“ 141би се справил с разчистването на повечето отломки, а ако няма достатъчно място за нашите гмуркачи, „Джипси“ все още разполага с две сонди с дистанционно управление. Ще от­крием твоите корони и скиптъри или каквото е скрито там долу.

- Чудесно. За какви срокове говорим?

- Мисля, че ще получим доста данни от Храма на Посейдон в следващите няколко дни - отвърна Хейтър. Червената точ­ка на лазерната му показалка се премести на друга, по-голяма конструкция, която определено беше по-нова от руините около нея: това бяха останките на кораб. - Което ме навежда на това.

Мъжът натисна един бутон на дистанционното и картата беше заместена от подводна фотография. Тя беше на каменна стая в окаяно състояние, огромни пластове от полуразрушения таван висяха в празното пространство. Нина веднага я позна: залата с олтара в огромния храм на Посейдон. Никога не беше влизала в нея, този факт не я оставяше на мира, но бе гледала видео, заснето от Еди преди частичното разрушение на поме­щението. Корабът, който се беше разбил в зданието, бе изсле­дователският съд „Ивънър“, от който беше тръгнала първата подводна експедиция. Изминаха повече от четири години в по­чистване на отломките, преди да се стигне до откритието, че някои от помещенията в храма бяха запазени.

АСН откри доста атлантски артефакти и съкровища в залата с олтара, но най-ценните от тях все още се намираха в нея. Про­жекторите на водолазите се отразяваха в стените ѝ. Помеще­нието беше покрито в листове благороден метал, златна сплав, известна на своите строители като орейхалк 152, чиято стойност бледнееше пред думите, написани върху тях. В стаята беше запазена цялата история на Атлантида - от зората на нейното възникване до падението ѝ. Хейтър се надяваше с тази експеди­ция да намери остатъка от текста, който да разреши последната загадка на една от най-великите човешки легенди.

Причината за потъването на Атлантида.

Показалката се премести върху метални останки, които се подаваха изпод затиснал ги каменен блок.

- Както виждаш - започна Хейтър, - доста от панелите са били изгубени. Повече от половината са напълно погребани и освен ако не махнем всеки един камък от храма, едва ли някога ще успеем да ги открием.

- „Шаркдозер“ може да се справи - намеси се Мат. - Меха­ничните му ръце повдигачи могат лесно да разчистят мястото. Въпрос на време е.

- И на пари - каза Люис покровителствено. - Две трети от достижимите панели са разрушени до някаква степен. - Лазер­ната точка затанцува върху пукнатините и кривините в орейхалка. - За щастие, една от големите отломки от тавана е засег­нала само единия край на помещението. Както можете да видите тук... - мъжът посочи към лежащ под ъгъл каменен блок, под който се бе образувал отвор, запълнен в момента с чакъл, - бло­кът е защитил текстовете под него до известна степен. Веднъж да разчистим мястото, и ще можем да ги разгледаме.

Мъжът отново натисна бутона на дистанционното. На сте­ната се появи нова снимка. На нея имаше още блестящи тънки листове от орейхалк, на чиято повърхност се забелязваха думи от отдавна мъртъв език. Хрониките на атлантската империя, во­дени всеки ден, всеки час.

- Нашите преводачи започнаха работа по този раздел веднага щом водолазите ни го извадиха на повърхността - обясни Хей­тър. - В по-голямата си част текстът е подобен на онези, които намерихме в храма - описание на делата на краля, кралицата и други политически лидери, военни дейности и така нататък. На няколко пъти се споменават походите на Талънор. - Откритите записки на атлантския изследовател бяха помогнали на Нина да намери древна - и грандиозна - индуска гробница високо в Хималаите предната година. - Мисля си обаче, че това ще те заинтригува най-много.

Люис използва дистанционното, за да доближи една опреде­лена част от текста. Уайлд я изучи внимателно.

- Разпознавам някои от думите - започна тя. - Става въпрос за... ключове? Ключовете на... могъществото, както ми се стру­ва. Не, на силата.

Хейтър изглеждаше разочарован, че жената е способна да си преведе сама написаното.

- Ще ти спестя малко време - каза ѝ той и посочи към оп­ределен абзац. - Започва тук: „Нанталас, върховната жрица на Храма на боговете и пазителката на небесния камък, показа ма­гията на ключовете на силата пред кралския двор. В ръцете на други те не бяха нищо повече от обикновени фигури, но в ней­ните блестяха с божествена светлина“.