lovech - Hramat na bogovete

- Ще я преминем... след минута.

- Имам въпрос - намеси се Максимов, стискаше руля толко­ва силно, че сухожилията му бяха изпъкнали по косматите му ръце като спирачни кабели. - Как се приземява самолет? Чест­но казано, дори нямам представа как се пилотира! - наемникът погледна с надежда към Чейс. - Ти имаш ли?

- Никаква. Вече пет години пилотирането е в списъка ми с неща, които да направя в живота си! - Еди погледна Ти Ди. - Можеш ли да му асистираш? Не ми се иска да участвам в тре­та самолетна катастрофа само за единайсет месеца.

Тамара се усмихна едва.

- Няма проблем. Това е още една от причините да купя... Ан. Ако го обърнеш срещу вятъра, скоростта му ще е... нула възела. Така просто ще се понесе... надолу.

- Шегуваш се. - Нов опит за усмивка проби през болезне­ната гримаса на жената. - Не се шегуваш. Уха. Май руската техника не е чак такъв боклук.

- Хей! - възрази Максимов.

Еди се ухили и се върна в отделението за пътниците. Стру­тър беше излязъл от вцепенението си и се опитваше да откопчае ремъците.

- На твое място не бих го правил - предупреди англичани­нът. - Може малко да раздруса.

* * *

Двайсет минути по-късно самолетът беше приземен цял (малко или повече) пред погледите на прокудените зимбабвийци. Чейс им се бе обадил предварително по радиото, за да ги уведоми, че ще се нуждаят от медицинска помощ; ока­за се, че трима от присъстващите бяха лекари. Образованите специалисти бяха основни цели за главорезите на правител­ството. Двама от медиците подхванаха Ти Ди и я заведоха до най-близката сграда, за да ѝ окажат първа помощ. Трети­ят искаше да види раните на Еди, но англичанинът имаше да свърши нещо преди това.

Максимов го последва до самолета.

- Беше лесно! - заяви доволен руснакът. - Може би трябва да стана пилот, да?

Въпреки уверенията на Ти Ди, кацането на Ан-2 въобще не беше леко. Еди се опита да раздвижи скования си гръб и болящия го врат.

- Може би ти трябва още малко практика. - Максимов се разсмя.

- Господин Чейс? - Еди се обърна и видя Джапера Тангуери - тя беше една от онези, на които помогна да избягат от Зимбабве преди няколко години. Макар жената да беше в нача­лото на трийсетте си години, стресът и болката, отпечатани на лицето ѝ, я правеха да изглежда на средна възраст; бе станала свидетелка на убийствата на почти всички членове на семей­ството си, извършени от зимбабвийската милиция. Оцеля само едно от децата ѝ - осемгодишното момче, което сега надничаше иззад полата на майка си към Чейс. - Какво се случи? Освобо­дихте ли затворниците от Форт Елена?

- Да - отвърна ѝ той. - Не знам точната бройка, но бяха дос­та, около стотина. Банга и хората му ги изведоха от там.

- Какво стана с... - Гласът ѝ изтъня. - Какво стана с Буду?

Жената изрече мразеното име шепнешком, но и така успя да привлече вниманието на останалите хора. Те заобиколиха Еди.

- Хвана ли го? - попита един от мъжете. - Доведе ли Месаря?

- Част от него. Ето. - Чейс извади нещо иззад гърба си. - Дай да ти стисна ръката.

Хората се дръпнаха инстинктивно назад, преди да разпозна­ят пръстена на вкочанения пръст.

- Това... е неговата... - започна тихо Джапера. - Това е ръ­ката на Месаря. - Провикна се към спътниците си: - Това е ръката на Месаря.

Мъжът, който преди малко бе задал въпроса, се вторачи в крайника, лицето му се озари от широка усмивка. Грабна без­жизнената ръка и я вдигна нависоко.

- Убил си Месаря! Той е мъртъв! Месаря е мъртъв! - Оста­налите също подхванаха този радостен вик.

В едното око на Джапера заблестя сълза, тя рече тихо на Еди:

- Убил си Гамба Буду. Благодаря ти. Семейството ми... вече може да почива в мир. Благодаря ти. - Жената стисна ръката му. Мъжът кимна. След малко тя го пусна и каза: - Отивам да донеса парите.

- Не ги искам - отвърна Чейс и прочете изненадата в погле­да ѝ. - Дай по-голямата част от парите на Ти Ди - не мисля, че ремонтът на самолета ще ѝ излезе евтино. Макс може да получи останалото. - Еди кимна към огромния руснак, който се нами­раше в компанията на веселите зимбабвийци, беше леко смаян, но доволен от вниманието. - На мен ще ми е необходима дреб­на сума за покриването на някои разходи. Предимно самолетни билети.

Джапера се опита да скрие разочарованието си.

- Напускаш ли ни? Толкова скоро?

- Налага се да отида на едно място. Само трябва да разбера къде е то. Извини ме. - Чейс се върна при самолета, от който Струтър тъкмо беше излязъл, изключително доволен, че се на­мира на твърда земя.

- Еди, Еди, Еди! - започна кениецът и разтри челото си. - Успяхме... ти ме спаси!