lovech - Hramat na bogovete

Нина се скова, изведнъж беше осъзнала значението на думи­те. Мат повдигна едната си вежда при тази ѝ реакция, но не каза нищо; Хейтър продължи с обясненията си:

- „Нанталас казала на краля, че ключовете ѝ пратили ви­дение за небесния камък - между другото, не сме сигурни дали това се отнася за истински метеорит, или се ползва ме­тафорично - чиято мощ можела да унищожи враговете на Ат­лантида.“

- Има ли някъде описание на тези ключове? - попита дирек­торката на АСН.

- Да, ето тук. - Люис посочи към друга част от текста. - „Три фигури от пурпурен камък, високи не повече от трийсет сантиметра. Когато са отделени една от друга, всяка от тях сияе и сочи пътя към останалите.“ Навярно има още, но листът беше повреден.

Уайлд не го слушаше. Беше чула достатъчно, за да се пот­върдят подозренията й.

Артефактите, които Александър Стайкс открадна, пред­ставляваха три малки пурпурни статуетки. Първата беше открита в дълбините на заровената Пирамида на Озирис; втората бе скрита заедно с други крадени исторически сък­ровища в таен бункер, притежание на лудите милиардери Прамеш и Ванита Коил. Третата, която беше разделена на две половини, Нина бе открила в изгубените градове Паитити и Ел Дорадо в Южна Америка, където инките бяха скрили от алчните испанци богатствата на тяхната рухваща импе­рия. Това беше едно трио от грубо изсечени, на пръв поглед безобидни фигури.

Статуетките бяха намерени на места, отделени на континен­ти разстояние едно от друго, на хилядолетия. Нямаше известна връзка между империите на инките и древните египтяни. И две­те бяха скрили фигурите на най-недостъпните си места.

Изглежда, връзката помежду им беше... Атлантида. Една велика империя, която преди единайсет хиляди години се бе разпростряла на изток до Тибет и на запад чак до Бразилия. Навярно там бяха направени статуетките, след което бяха раз­пръснати до най-далечните точки на владенията им, за да бъдат предадени от една развита цивилизация на друга.

Въпросът беше: Защо?

Нина фиксира Хейтър с напрегнат, делови поглед:

- Определихте ли периода, от който е този раздел? Колко време преди падането на Атлантида е писан?

Рязката промяна в държанието ѝ хвана Люис неподготвен.

- Ами, хм, нека погледна... - Мъжът започна да търси в до­кументите си. - На база твоя доклад отпреди пет години, тази секция е на, хм... намира се близо два метра нагоре по стената от последното вписване. По пътя на логиката този текст трябва да е създаден година преди потъването на Атлантида.

- Този раздел не е бил изкопан? - Тонът на жената беше почти обвинителен.

- Сама можеш да видиш колко голям блок е препречил вхо­да - отбранително отвърна Хейтър. - Сигурно тежи тонове. Пък има и други отломки, които трябва да почистим.

- „Шаркдозер“ може да се справи, ако ми позволиш да опи­там - намеси се Мат.

- Това ще отнеме прекалено много време, а резултатите да­леч няма да отговарят на вложените усилия. Налага се да приоритизирам. Повече време за разчистване означава по-малко време за истинската археологическа работа, така че ще се със­редоточим в други части на храма, които изискват по-малко усилия...

- Искам мястото разчистено - твърдо настоя Нина.

Люис зяпна насреща ѝ.

- К-какво? - изпелтечи най-накрая той. - Ако сторим това, няма да можем да изследваме погребалната зала. Поддържащи­ят кораб може да остане на позиция само още две седмици и след това трябва да се върне на пристанище, така че ако губим време...

- Това е решението ми като директор на АСН - заяви Уайлд и се изправи на крака. - Нареждам всички ресурси да бъдат на­сочени в разчистването на тази зона, искам да намерим и пос­ледната част от текста. - Жената се обърна към Мат: - Колко време ти е необходимо?

- Не знам - отвърна австралиецът, беше също толкова из­ненадан от развоя на събитията, колкото и Хейтър. - Седмица, може би повече? Трябва да разчистим доста голяма купчина ка­мъни.

- Тогава действай. Задачата ти е с най-висок приоритет. - Нина се запъти към изхода.

Хейтър скочи на крака.

- Това... това е пълна лудост! Не можеш да отменяш насто­ящите разкопки заради някаква твоя прищявка. Наясно съм, че описанието на тези статуетки съвпада с двете, които Доналд Белфрайър изследва за АСН, но това не означава, че те наисти­на са ключове към божествената сила!

- Ако не искаш да изпълниш задачата, Люис, ще те заменя с някой, който иска. Агенцията ни се занимава с нещо повече от археология, наясно си с това, нали? Тя има за цел да защитава света и независимо дали ти харесва, или не, второто тежи по­вече от първото. Трябва да видя последните текстове. С мен ли си? - Отговорът на Хейтър беше мълчаливо изумление. - Доб­ре - заключи жената и отвори вратата.