lovech - Hramat na bogovete

Еди плъзна меча с всичка сила към врата на нинджата.

Боят с остриета не беше едно от най-силните му качества, юмруците и огнестрелните оръжия бяха в основата на военна­та му подготовка. Ударът му уцели нинджата с тъпата част на меча.

Но и това беше достатъчно. Стоманата издаде мелодичен звук, когато срещна челюстта на маскирания. От устата му по­тече кръв, той се стовари върху друга витрина и разпиля нефри- тените статуетки, които се намираха в нея.

Чейс нямаше време да се радва на победата си. Другият нин­джа го нападна, въртеше нунчакуто си толкова бързо, че то се превръщаше в размазано петно. Една от ръкохватките удари меча, който йоркширецът беше вдигнал, готов да се отбранява. Донатело стрелна оръжието си отново и уви веригата му около древното острие. Дръпна рязко в опит да го изтръгне от ръцете на Еди.

Този път англичанинът държеше здраво. Насочи меча в ко­рема на нинджата.

Донатело беше прекалено бърз и избегна атаката. Чейс се блъсна в него, маскираният освободи нунчакуто си от острието със светкавично движение и направи опит да удуши врага си с веригата му...

Еди го удари в лицето с дръжката на Кусанаги.

Тъмносиният цвят на балаклавата на нинджата се напои с пурпурна кръв, потекла от устата и носа му. Дори и със затво­рени очи, маскираният се опита да атакува. Нунчакуто изсвистя във въздуха...

Не успя да уцели мишената си. Чейс залегна.

Сега беше ред на англичанина да напада - мъжът изрева и стрелна имперския меч с всичка сила, острието прониза нин­джата в стомаха и потъна до дръжката в него. Донатело изпъшка и промърмори нещо на японски, преди да се свлече по лице върху потрошената витрина на Кусанаги.

- Кауабанга 281, шибаняко - изграчи Еди. Челото му пулсираше от сблъсъка между него и носа на нинджата. Огледа се наоколо. Микеланджело беше жив, стоеше на четири крака и стискаше своята кастрирана тояга. Пътят към изхода беше чист, а писто­летът му го чакаше навън.

Втурна се да излиза. Последният маскиран запълзя към него, но Еди го подмина без проблем. Пистолетът му се беше призе­мил на три метра от вратата. Напусна трезора, наведе се да го вземе...

Нещо прелетя покрай него. Беше бо-то, заметнато като ко­пие - не по Чейс, а по руското оръжие. Тоягата намери целта си и я запрати през няколко отворени врати в едно съседно по­мещение.

Еди погледна към Микеланджело, онзи търсеше нещо по пода...

Катаната на Леонардо. Нинджата намери меча и го вдигна яростно - спусна се към противника си с боен вик.

- О, мамка му! - Еди също хукна, но към пистолета. Кога­то излезе от вентилационната шахта, вратите бяха затворени, но навярно нинджите ги бяха отворили. Когато мина през тях се озова в традиционна японска трапезария с редици от ниски маси и татамита 292, разположени в линия върху полирания дър­вен под.

Къде ли беше оръжието му? Бе се плъзнало по гладкото дър­во и навярно се намираше под някоя от масите.

Под коя обаче?

Еди обърна първата. Нямаше го там. Втората. Пак нищо. Чу тихите стъпки на нинджата, които бързо го доближаваха. Трета маса - нищо. Грабна следващата и я заметна към вратата. Ни­каква следа от пистолета. Маскираният разсече летящата маса надве с катаната.

Обърна поредната... и видя отблясъка на стомана.

Нинджата го нападна...

Чейс се хвърли към пистолета, хвана го и го извъртя към на­падателя си. Мечът проряза въздуха... англичанинът произведе два изстрела на сляпо... маскираният пое куршумите в гърдите си. Еди се отмести, за да избегне окървавения труп, върхът на катаната се заби в дървения под и остана да стърчи от него като надгробна плоча.

- Господи - изпъшка Чейс и бавно се изправи. - Шибани нинджи, като хлебарки са! - Огледа стаята, опитваше се да съ­бере мислите си. Имаше два изхода: единият водеше към гале­рията и трезора, другият към остъклен коридор. Не видя в коя посока беше поел Такаши, така че се довери на инстинкта си и тръгна по втория възможен курс.

В края на коридора, от лявата страна, се намираше лични­ят асансьор на магната, номераторът показваше, че в момента кабината е спряла на нивото на мезонета. Значи, Такаши не го беше използвал, така че оставаше другата опция - внушителни­те дъбови врати отсреща. Навярно това беше светая светих на индустриалеца?

Насочи се към тях, държеше пистолета си в бойна готовност.

* * *

Нина се озова в галерията, стискаше куфара в ръцете си.

- Еди? - провикна се тя несигурно, не знаеше дали съпругът ѝ е жив.

Намери труповете на нинджите и за огромно нейно облекче­ние той не беше сред тях.