lovech - Hramat na bogovete

Съпругът ѝ поклати глава.

- Не, ти...

- Преди малко ме помоли да ти се доверя - прекъсна го же­ната. - Сега ти ми се довери. Моля те, Еди. Много е важно.

- Да го вземат мътните, добре - съгласи се най-накрая мъ­жът. - Обещавам да не ги чупя. А сега да се раздвижим, става ли? Ако хеликоптерът се върне...

- Тръгвам, тръгвам, - Нина протегна свободната си ръка към неговата и двамата заслизаха по наклона. Чейс я държе­ше и надничаше надолу, доколкото му беше възможно. Жената стигна до счупената греда, пое си дълбоко въздух и залюля ку­фара. - Така, и едно, и две, и три!

Еди я пусна и тя скочи в същия момент, в който метални­ят предмет достигна най-високата си точка, което ѝ помогна да се изтласка към малкото островче от пода. Приземи се и започна да мята с ръце, за да запази равновесие, направи нов скок и премина през отворената врата. Помещението, в което се озова, беше всекидневна, оскъдно обзаведена. Зад нея Чейс също скочи към останките от гредата и след това в стаята.

- Добре, а сега какво? - попита Нина.

- Ще се опитаме да намерим начин да се измъкнем. - Еди осъзна, че това е помещението, в което беше видял Стайкс по-рано; можеха да използват маршрута през вентилационната шахта като път за бягство, но за съжаление, той щеше да им отнеме много време, а те не разполагаха с такова. Видяха, че срещу тях се намира още една врата. - Знаеш ли накъде води?

- Не, но Такаши ме разведе покрай стаите от другата страна на сградата - спомни си Уайлд. - Ако продължим покрай трезора, има вероятност да излезем на стълбите.

- Сигурно там ще се натъкнем на неприятности, но е по-добре, отколкото да стоим заклещени тук. - Еди извади пистолета си и отиде до вратата. От другата страна имаше конферентна зала с много врати. Тази, която се стори най-подходяща на мъжа, се намираше на срещуположната стена. - Да вървим - извика на Нина и прекоси стаята. Съпругата му го последва, държеше куфара в ръка.

Чейс отвори едва вратата и надникна. Пред погледа му се разкри дзен градината. През прозореца се виждаха заостреният връх на друга вятър на турбина и светлините на Токио.

- Чисто е - каза мъжът. - Сега накъде?

- Онази врата - посочи надясно Нина. Запътиха се към нея...

Бяха заслепени от прожектора на хеликоптера, който летеше отвън.

Двамата залегнаха на пода, когато машината откри огън.

През пръскащите се на кристални парченца прозорци нахлу вя­тър, дърветата ставаха на трески под смазващата атака.

- Мамка му, мамка му, мамка му! - ругаеше Уайлд, скрита зад един голям камък. - Защо всеки хеликоптер се опитва да ме убие?

Стрелбата секна. Еди надникна иззад своята скала и видя точно онова, от което се страхуваше - машината се обръщаше, за да изстреля ракета.

- Залегни! - изкрещя мъжът, побегна към прозорците и от­кри огън със своя макаров. Стрелецът в хеликоптера се прикри в кабината, когато куршумът издрънча във фюзелажа, за съжа­ление, летателният апарат беше на стотина метра от сградата, а руското оръжие бе предназначено за доста по-близки разстоя­ния - не беше ефективно при подобни бойни действия.

Носът на хеликоптера се обърна към небостъргача, светли­ната от прожектора заслепи Еди. Едва виждаше машината, камо ли пилота ѝ.

Но имаше нещо наблизо, което можеше да види... и да уцели...

Насочи пистолета си и изпразни пълнителя му в главината на вятърната турбина.

Машинарията избухна в дъжд от искри. Въртящите се перки затрепериха... все повече и повече... металният им рев се из­виси дори над грохота на хеликоптера. Повреденият генератор изплю нова порция искри, след което, с пронизително стъргане, роторът се отдели от главината.

Перките продължаваха да се въртят с висока скорост, удари­ха се в балкона долу... и отскочиха в нощното небе.

Право върху хеликоптера.

Ужасеният пилот се опита да предприеме избягваща маневра, но беше прекалено късно. Огромните перки срязаха опашката на машината, все едно бе направена от влажна хартия. Без опашния си ротор хеликоптерът мигновено започна да лети неконтроли­руемо. Приличаше на пумпал, въртеше се все по-бързо и по-бър­зо, започна да губи височина, килна се към небостъргача...

Еди се върна при жена си в градината, когато падащият лета­телен апарат се заби шест етажа по-надолу във външната стена на сградата и експлодира. Огромна огнена топка се понесе зад гърба на мъжа. Той побърза към Нина и прикри лицето си, за да се предпази от вилнеещия ад навън.

- Добре ли си?

Жената кимна, беше леко зашеметена от случилото се. Ма­зен черен пушек се издигаше нагоре, краят на килима се беше подпалил и гореше.