lovech - Hramat na bogovete

- О, боже! - проплака Нина. - Дали всички хора в сградата са добре?

- Скоро ще се задейства пожарната аларма и те ще се еваку­ират - обясни Еди, като искрено се надяваше японската репута­ция за ефективност да важи и за спешните процедури на „Така­ши Индъстриз“. - Не е лошо и ние да се присъединим към тях.

Чейс помогна на съпругата си да се изправи и се насочиха към изхода, когато пръскачките против пожар се задействаха и ги намокриха.

- Чудесно - оплака се Нина и махна няколко кичура мокра коса от очите си. - Какво следва, земетресение?

Сградата се разтресе.

Еди я погледна с изпепеляващ, обвинителен поглед.

- Не аз насилих съдбата! - възпротиви се жената и отново си възвърна куфара. - Не съм съдбовна насилница!

Ново разтърсване. Разнесе се звук от чупене на стъкла от долните етажи, последван от стенанията на кривящ се метал и трошащ се бетон. Пръскачките спряха - явно тръбите бяха прерязани. Двамата усетиха движение, ушните им канали ги предупредиха, че се накланят на една страна, макар самите те да не помръдваха. През пушека видяха как небосводът на То­кио се изкривява.

- Цялата шибана сграда ще се прекатури! - изкрещя Еди.

Последваха още предвестници на предстоящия колапс - под­порните греди се срутваха, бетонните плочи се отделяха една от друга. Рамката на двойната врата, през която трябваше да напуснат, пропадна, самите дървени врати станаха на парчета, които полетяха из помещението.

Бяха отрязани от стълбището.

Подът на наклонената стая потрепери. Разнесе се нов разру­шителен трясък отдолу и светлините премигнаха, а след малко и напълно загаснаха. Горящият килим им осигуряваше достатъчно видимост, но въпреки това пак нямаше накъде да поемат...

Нина го хвана за ръката.

- Оттук! - задърпа го по все по-накланящата се пътека към офиса на Такаши.

- Какъв е смисълът?

- Човекът има спасителна капсула!

- Какво?

- Да, и аз така реагирах! - Нина стигна до вратата и се опита да я отвори. Тя не помръдна. Както при предната, и тук рамката се беше предала под тежестта на сградата. - По дяволите!

Еди реши проблема с ритниците си.

- Влизай!

Коремът на Уайлд се сви, когато на светлината на огъня видя какво беше останало от Такаши и Коджима. Опита се да не по­върне и прекоси кървавия под до кабината. Светлооранжевата капсула все още беше вътре, вратата ѝ беше отворена, а вът­решността ѝ осветена. За свой ужас Нина осъзна, че омекоте­ният интериор може да побере само един човек.

- Влизай! - излая Еди и я забута напред.

- Няма да те изоставя!

- Адски си права, че няма! Влизай вътре и се сбутвай!

Жената премина през отвора и се притисна към меката се­далка. Съпругът ѝ я последва. Перна куфарчето и измърмори:

- Защо просто не изхвърлиш това шибано нещо?

- Не... Ох!... Не мога - изсумтя жената, когато Чейс се натис­на в нея. - Добре, как работи това чудо?

Еди забеляза малко контролно табло. На него имаше два бутона, горният от тях мигаше. Чуха как друга част от тавана пропадна - нямаха време за разучаване на апаратурата. Чейс натисна светещото копче. Подобната на мида врата се затвори с механично жужене и го притисна още повече в съпругата му.

- Е, не е точно срещата, за която мечтаех - измърмори Нина, задникът на мъжа ѝ беше притиснат в...

Еди натисна и другия бутон.

Двигателите до вратата на капсулата се задействаха. Про­зорецът се освети от фойерверки, които счупиха предпазното стъкло частица от секундата преди сферата да се изстреля във въздушното пространство. Ускорението притисна Чейс към вратата, а пищящата Нина в него.

Небостъргачът рухна.

Клиноподобна отломка, висока колкото осем етажа от сгра­дата, се откъсна от върха ѝ, наклони се диагонално и падна. Евакуираните от офисите хора бягаха и пищяха долу в градин­ките пред небостъргача. Гигантската маса от стомана, бетон и стъкло се вряза в земята, ударната вълна помете всеки един прозорец на първите двайсет етажа и вдигна задушаващ облак от пулверизирани късове, които застигнаха бягащите служите­ли. От горната част на сградата заваляха отломки от разкъсани подпори и бетон.

Спасителната капсула също падаше, но доста по-бавно. Дви­гателите работиха само няколко секунди, след което се изклю­чиха, тяхното предназначение беше да изведат сферата далеч от небостъргача. След кратко, но ужасяващо свободно падане, се отвориха три парашута. Оранжевата спасителна капсула се понесе грациозно като кленово семе и меко се приземи в една от градините, далеч от опасната зона.