lovech - Hramat na bogovete

Мина през вратите, които водеха до вестибюла на офиса на Такаши. През прозореца се разкри гледка към Токио - сияещо море от светлини под сумрачно зимно небе. Огледа се. Асан­сьорът се намираше отляво, отдясно беше...

- Еди! - повика го отново и хукна след него. Съпругът ѝ се спря, обърна се, видя я...

И насочи оръжието си към нея.

9

Нина замръзна на място, беше шокирана... и изплашена. Лицето на Еди бе погълнато от чиста омраза.

- Какво пра... Устата ѝ пресъхна.

Жената осъзна, че съпругът ѝ не гледа към нея, а към нещо зад нея.

- Нина, залегни! - изръмжа той.

Тя се раздвижи. Стайкс се появи от трапезарията с насочен в нея пистолет. Уайлд се оказа точно между двамата мъже и възможността им за стрелба. Пат.

- Отмести се - нареди ѝ Александър. - Знаех, че ще се поя­виш, рано или късно, Чейс. Станало ти е навик. - Устата му се разкриви в грозна усмивка. - Навик, който ще изкореня.

- Нина, залегни! - повтори Еди. - Преследвам това копеле от три месеца. Този път няма да се измъкне.

- Защо не стреляш, Чейс? - присмя му се Стайкс. - Така като гледам, май имаш семейни проблеми - ще си спестиш разходите по развода.

Еди стисна гневно челюстта си, обмисляше вариант да из­лезе на чиста позиция и да изненада противника си... и тогава осъзна нещо странно. Защо Стайкс не стреляше?

Нина тръгна напред.

- Спри! - заповяда ѝ Чейс. - Стой мирно.

- Еди, какво правиш?- нервно попита жената, като хвърли бързи погледи към насочените в нея оръжия.

Съпругът ѝ не отделяше очи от Стайкс, който започваше да се изнервя. Поради някаква причина той не можеше да рискува да застреля жена му, дори това да му костваше възможността да убие врага си.

Чейс се усмихна, като по този начин обърка съпругата си и разгневи още повече Александър.

- Нина, ела тук. Довери ми се - добави той, след като я видя, че се двоуми.

- Не знам дали си забелязал, но човекът, който мрази и два­ма ни в червата, е насочил оръжие към мен - отбеляза Уайлд.

- Няма да те застреля. Не може да те застреля. Трябваш му жива. Ела.

- Има разлика между жива и ранена - каза Стайкс, когато жената пристъпи напред.

- Искрено се надявах да не каже това - сви се Нина.

- Ако те рани и паднеш, ще го убия - обеща ѝ Еди. - И в двата случая той губи.

- Каква ми е на мен ползата от цялата работа! - Уайлд вър­веше бавно към съпруга си.

От далечния край на коридора се чу тих звук. Асансьорът слизаше надолу.

- Охраната на Такаши - обясни Стайкс, арогантността се беше завърнала в тона му. - Не можеш да се измъкнеш, Чейс. Знаеш ли какво, просто хвърли оръжието си и ще те убия бързо. Един куршум, право в черепа. Заради старите времена.

- Какво ще кажеш аз да ти пусна един куршум право в зад­ника, а? Заради старите времена. - Еди знаеше, че Александър е прав - времето му изтичаше, всеки момент охранителите щяха да са тук. Трябваше да се измъкне от задънената улица, в която беше попаднал.

Коридорът се озари от ярка светлина.

Идваше отвън.

Чейс изтръпна, когато прожекторът на приближаващ хели­коптер освети мезонета. Хвърли изпепеляващ поглед на Стайкс, но наемникът беше също толкова изненадан, колкото и...

Прозорците започнаха да се сипят на парчета, когато маши­ната откри огън.

Нина изпищя и побягна към Еди, той я събори на земята и легна върху нея, за да я предпази от сипещите се стъкла и изстрели. Александър също залегна. Куршумите попиляваха дървените плоскости и стената, която се превръщаше в летящи парчета гипсокартон.

Стрелбата спря. Чейс погледна по посока на хеликоптера - машината летеше на петдесетина метра от небостъргача. Свет­лината от прожектора му пречеше да определи на кого принад­лежи, но видя, че е черен и че от едната му страна се поддава картечница.

Летателният апарат се насочи челно към сградата. Разпола­гаше и с друго оръжие...

Еди натисна Нина към пода, когато от хеликоптера се понесе огнена мълния. Ракетата удари сградата един етаж по-надолу и експлодира; прозорците, които преди малко бяха останали здрави, станаха на парчета. Върху главите на двойката и Стайкс се посипаха прах и отломки от тавана.

Жената изпищя, когато втора ракета се вряза над тях и подът затрепери като каса на барабан.

- Мамка му! Кои са тези?

- Щом стрелят по нас, значи, са лоши! - отвърна ѝ Еди и из­търси парчетата гипс от главата си. Тук бяха прекалено открити за огъня; ако стигнеха до централното ядро, щяха да бъдат по-защитени. Но това означаваше да изминат цялата дължина на коридора - щяха да са лесна мишена за...