lovech - Hramat na bogovete

Тътенът започна да заглъхва, а облакът с прах бавно се раз­несе и разкри последните оцелели. Те не бяха много. От всич­ките двайсет и четирима пътници на хеликоптера бяха останали живи едва десет, останалите бяха затрупани под тонове натро­шена скала.

Стайкс се изправи болезнено и разтърка очи. София се беше проснала върху Нина, а Лари и охранителят му бяха свити наб­лизо. Уордън седна, стенейки. На няколко метра от него Ру- долф Мееркригер се държеше за окървавената глава. Послед­ният член на групата, останал жив, беше Виктория Бранигън, зад нея се намираха останките на братята Бул, които частично се подаваха от премазалата ги каменна плоча, близнаците отно­во бяха заедно - както в живота, така и в смъртта. Още трима наемници се размърдаха. Всички останали бяха мъртви.

С изключение на един.

Стайкс настръхна. Чейс...

Натъртеният Еди осъзна, че е изгубил дистанционното. Къде ли беше? Ей там - на около два метра от него. Запълзя напред... звънът в ушите му намаля достатъчно и мъжът чу размърдване наблизо.

Приближаващи стъпки...

Извади пистолета си... но Стайкс го изрита от ръката му. Чейс изкрещя от болка. Водачът на наемниците нанесе нов рит­ник в гърдите му.

- Трябваше да те застрелям в Афганистан, когато имах тази възможност! - изръмжа Александър и замахна с крак към гла­вата на...

Еди реагира на мига, с едната си ръка пое цялата сила на уда­ра на наемника, а с другата обви глезена му. Въпреки болката, която го заля, съумя да извие крайника на противника си и онзи изгуби равновесие. Препъна се и падна на едно коляно. Изкре­щя... писъкът му бързо се превърна в грачене, когато Чейс сто­вари лакътя си в корема му.

- Да ти го начукам, гаден сутеньор такъв!

Йоркширецът се освободи и нанесе ритник в главата на Стайкс, звукът от удара беше задоволителен. Подготви се за нова атака, смяташе да натика челюстта на бившия военен в черепа му...

Някой стреля по тях, куршумът се заби в каменния под по­между им. Чейс замръзна, като видя, че София крачи към него, с димящ пистолет в ръка. Жената въздъхна:

- „Да ти го начукам, гаден сутеньор такъв“? Виж, Еди, ка­чеството на твоите bons mots 731 Продължава да се влошава. Жал­ко е, че образованието на Нина не ти е повлияло по-добре.

Стайкс я погледна ядосан.

- Защо просто не го застреля?

На устните на София се появи лека подигравателна усмивка.

- Струва ми се, че нямаше да си особено доволен куршуми­те да минат първо през теб, скъпи. Ставай, Еди. - Блекууд му направи знак с пистолета да се изправи, след което се обърна към входа. Тунелът беше затрупан, тонове камък бяха запуши­ли прохода. - Трябваше да взривиш метеорита. В крайна сметка разполагаме с него, с Нина и с баща ти. Както и с теб.

- Аха - отвърна Чейс, - но не са много нещата, които мо­жете да направите с камъка, нали? Изходът за навън е отрязан, а така като гледам, не сте дошли с багер да си направите друг.

- Винаги има изход, ако търсиш такъв. - София погледна нагоре към кръга небе.

Уордън се заклатушка към тях.

- Какво направи? - разкрещя се на Еди. - Ти си психопат! Заради теб сме в капан тук!

- Стига бе, сериозно ли - саркастично му отвърна Чейс. - Надявам се да си носите пакетирана храна.

Стайкс стана на крака, излая няколко заповеди към подчи­нените си (които бяха останали живи) да се занимаят с Нина и Лари и взе пистолета си от София. Вътрешно кипеше. За един дълъг миг се зачуди дали да не гръмне Еди, но после посочи към другите си пленници.

- Отивай при тях - нареди на сънародника си.

Мееркригер и Бранигън, видимо разтревожени, се присъе­диниха към Уордън.

- Какво ще правим? - попита австралийката. - Чейс е прав - не можем да разчистим този камънак.

- Възможно е да не се наложи да го правим - намеси се Стайкс, мъжът беше проследил погледа на София; жената се бе вторачила в отвора на кратера, високо над главите им. - Няма да е леко катерене, но мисля, че е възможно да стигнем до върха на вулкана.

Мееркригер въобще не беше радостен от предложението.

- На осемдесет и една години съм! Как очакваш да се изкатеря до там?

- Не бих се притеснявал как ще излезем от тук - отвърна Стайкс, самочувствието му се беше завърнало. - В хеликоптера има въжета.

- Как смяташ да се добереш до тях? - попита Нина и посо­чи към храма. Пропадналият първи етаж беше повлякъл след себе си голяма част от стълбите и така правеше структурата невъзможна за изкачване. Обърна се към Уордън: - Приемете го, загубени сте. Почти всички членове на вашата организация са мъртви и макар да разполагате с безценния си небесен камък, не можете да направите нищо с него.