lovech - Hramat na bogovete

- Групата ще продължи да съществува, въпреки някои за­губи - отвърна Уордън разгневен. Изведнъж изражението му се промени, стана по-пресметливо. Погледна към метеорита, после към Нина. На лицето му се появи вледеняваща усмив­ка. - Ние наистина не можем да направим нищо с камъка, но ти можеш.

- Какво имаш предвид? - попита Бранигън.

Инвеститорът отиде при отломките, разпилени около входа, и затърси нещо. Най-накрая го намери - куфара, който беше из­пуснал. Върна се при оцелелите и го отвори, в него се намираха трите статуетки.

- Съединете ги - нареди на Нина.

Жената поклати глава.

- Върви на майната си.

- Стайкс?

Александър натика пистолета си в главата на Еди.

- Мислех, че упражнението вече ти е ясно, Нина.

- Какво точно целите да постигнете с това? - язвително по­пита жената. - Не ми трябват фигурите, за да ви намеря камъка. Той е ей там.

- Забравяте истинската цел на статуетките - обясни ѝ Уор­дън. - Помните ли как ги е наричала Нанталас? Ключовете на силата? Имате способността да използвате тази сила и да пре­местите метеорита в храма, за да можем ние да се изкатерим по него!

Дори с пистолет, опрян в гърба му, Лари не можеше да се въздържи да изрази удивлението си:

- Та той е с размерите на кит! Как очаквате някой да успее дори да го помръдне?

- Левитацията на малки статуетки е едно нещо - намеси се Еди, - но това...? Я стига, тя да не е Йода!

Уордън изсумтя презрително.

- Вие просто доказвате, че накрая Групата ще спечели. Ако сметнете, че нещо е невъзможно, дори преди да сте опитали да го направите, значи, вече сте се провалили.

- Ние решаваме какво е възможно - каза Бранигън. - И то става реалност.

- В този случай знаем, че е постижимо. Атлантският текст разказва как Нанталас е левитирала небесния камък. Ако тя е можела, значи, можете и вие, доктор Уайлд. - Инвеститорът бутна куфара към нея. - Вземете статуетките.

- Внимавай с тях - намеси се Стайкс и натисна дулото на пистолета си в бузата на Еди. - Не искаш да изпуснеш някоя от тях и да ме стреснеш, нали? Това може да доведе до много неприятни последици за съпруга ти.

- Не го прави, Нина - предупреди я Чейс. - Ако се измъкнат от тук с онова ДНК...

Млъкна, когато очите на жена му срещнаха неговите. Само един поглед беше достатъчен, за да разбере на мига, че Нина има нещо наум, различно от пълната капитулация. Не знаеше какво е то, но беше предупреден да го очаква.

Никой освен Еди не забеляза нищо.

- Аз... аз нямам избор - театрално каза Уайлд, правейки се на жена, изпаднала в безизходица, и вдигна първата статуетка от куфара.

Тя засия в ръцете ѝ по-ярко от всеки друг път. Явно вул­канът беше пресечна точка на изключително силни енергийни линии. Втората фигура бе поставена рамо до рамо с другарката си. Странната надиплена синя светлина се усили още повече, един лъч се стрелна към последната статуетка.

Всички я наблюдаваха внимателно, когато хвана с една ръка сглобката и посегна с другата за последната й част. Както в небостъргача на Такаши и в хотел „Блауспер“, Нина отново изпита електрическо гъделичкане, което премина през цялото ѝ тяло.

- Съединете ги - заповяда Уордън. - Направете го!

Уайлд погледна Еди... след което завърши триптиха.

Този път въздействието на камъка върху нея беше много по-мощно, но и, защото бе подготвена, по-малко шокиращо. Нина вече беше сигурна, че той наистина е източникът на всичко живо на Земята; налегна я усещането, че се е прибрала у дома. Целият живот се беше зародил от метеорита и дори след мили­они години, продължаваше да е свързан с него чрез мистериоз­ните енергийни сили на планетата. Можеше да почувства без­бройните му наследници дори и в центъра на пустата етиопска пустиня. Нямаше нито едно ъгълче на Земята, което да не беше достигнато от първичното ДНК.

Уайлд се съсредоточи още повече върху статуетките. Ако искаше нейният безумен план да успее, трябваше да се научи да контролира силата, която преминаваше през тях.

Доста бързо при това. През вихрушка от неземни усещания гласът на Уордън достигна до нея:

- Занесете ги при метеорита. Веднага!

Нина отвори очи. Фигурите не левитираха; ръцете ѝ стиска­ха здраво основите им. Жената чувстваше невероятен натиск, статуетките се опитваха да полетят. Тръгна към метеорита, всички я наблюдаваха с притаен дъх и очакваха да видят какво ще се случи.

С две изключения. София се възползва от момента, за да вдигне падналото оръжие на Еди... а самият Еди гледаше вни­мателно Нина и чакаше знак от нейна страна кога да действа.