lovech - Hramat na bogovete

Последва един-единствен изстрел, който го уцели в челото и пръсна черепа му с ужасяващ звук, когато куршумът се удари в каменния под отдолу. На Нина ѝ се повдигна и извърна поглед от неприятната гледка. Лари обаче не успя да удържи отвраще­нието си и повърна.

- Така - започна Стайкс доволен, - нещата се нареждат, ос­тана само едно нещо, с което да се разправим. - Вдигна писто­лета си и го насочи в Еди.

- Задръж за минутка, скъпи - прекъсна го София. - В Швей­цария се разбрахме, че аз ще го убия, помниш ли? А и работата е с предимство пред удоволствието - не забравяй, че Нина трябва да премести метеорита, за да можем да се измъкнем от тук.

Александър се намръщи и неохотно свали оръжието си.

- Добре - съгласи се той и се обърна към наемниците си: - Наблюдавайте Чейс и баща му. Доктор Уайлд, би ли била така добра да продължиш?

Нина се върна при метеорита. Огромният камък започна да жужи отново, когато жената приближи статуетките до него, въздухът наоколо се наелектризира. Тя се обърна към публика­та си: охранителите бяха смаяни, София и Стайкс наблюдаваха алчно също като наскоро споминалите се членове на Групата, Лари все още не можеше да се отърси от шока на жестокото убийство отпреди малко...

Съпругът ѝ ѝ даде безмълвен сигнал.

Бъди готова.

Нина кимна едва в отговор, след което се обърна към камъ­ка. Бавно, внимателно тя съедини отново статуетките.

Полетът на съзнанието ѝ беше вече нещо познато, дори ус­покоително. Уайлд принадлежеше тук, силата беше част от нея. Винаги бе била, просто чакаше момента, в който щеше да бъде отключена. Можеше да усети потока земна енергия около нея, невъобразимия порой, който постоянно циркулираше от­въд границите на петте човешки сетива.

Нина беше в състояние да го изпита. И да го насочи.

Контролът не беше част от плана ѝ: щеше да ѝ отнеме пре­калено много време и усилия дори само да насочи тази сила според своите желания. Точно сега нямаше нужда от контрол. Опитваше се да постигне антипода му. Позволи още енергия да потече в метеорита, искаше да го зареди колкото се може повече.

И повече. И повече.

Великият камък се разклати и простена отново, когато по по­върхността му премина блестяща светлина. Бавно се надигна, от него се отделиха малки фрагменти, които лениво полетяха из помещението, докато зарядът им не се изчерпа и не паднаха на пода.

- Добре - каза София, беше се ококорила. - Добре! Сега го премести в храма.

Нина се подчини и продължи да насочва още земна енер­гия в скалата. Статуетките в ръцете ѝ засияха по-ярко, сенките на древните богове заиграха по стената, когато тя я приближи до атлантския храм. София тръгна след Уайлд, Стайкс направи знак на наемниците си да я последват заедно с пленниците им. Англичанката огледа разрушеното първо ниво.

- Дай вляво - заповяда на Нина и ѝ посочи накъде. - Остави го там, с върха към ръба на тази тераса. Така ще можем да стиг­нем до стълбите...

Блекууд замлъкна и потръпна, когато една светкавица се стрелна от метеорита и се вряза в храма, няколко етажа по-нагоре. Една статуя експлодира и отломките ѝ се посипаха върху хората долу.

- Какво става? - попита Стайкс.

- Не знам! - частично излъга Нина. Продължаваше да кана­лизира още и още енергия в камъка, но наистина не знаеше в какво ще се изрази това.

От метеорита заизлизаха искри. Още един, по-силен гръм се стрелна към канала на вулкана и излезе през кратера му. Чейс усети около себе си увеличаващо се статично електричество, косъмчетата на ръцете му настръхнаха. Лари го погледна тре­вожно.

- Дръж се - промълви му Еди.

- Какво беше това? - изкрещя Стайкс. Хвърли поглед на два­мата Чейс и осъзна, че се готви някаква конспирация. - Спри! - заповяда на Нина. - Остави това чудо долу!

- Почти го намести - възпротиви се София. Метеоритът беше толкова близо до терасата, че човек можеше да прескочи от камъка на нея. Светкавици се разнесоха от скалата и откър­тиха каменни отломки, които се посипаха по земята.

- Остави го! - Александър насочи пистолета си в сърцето на Еди. - Доктор Уайлд, свали метеорита на пода и се отдалечи от него веднага или ще убия и двамата!

Нина затвори очи...

И накара цялата сила на Земята да се влее в метеорита.

Последва нова светкавица, много по-ярка от предишните...

Някаква сила я хвърли назад, все едно беше загребана от ги­гантска длан, пясък и прах защипаха по кожата ѝ, от светещия камък изригнаха енергийни вълни. Статуетките отлетяха от ръ­цете ѝ и се понесоха като в безтегловност из въздуха.