lovech - Hramat na bogovete

Куршумът уцели десния бицепс на Еди и откъсна парче месо с дебелината на пръст. Болката го накара да се свие инстинктивно и да отмести леко настрани насоченото оръжие. Тризъ­бецът лизна едната страна на Стайкс, разкъса дрехата му, но не и кожата, след което се удари в каменния под... От удара тризъбата глава се счупи.

Александър стреля отново, но Чейс се претъркули и куршу­мът мина покрай него. Йоркширецът грабна бронзовата тояга, която допреди малко играеше ролята на сап за тризъбеца, и я стовари върху ръката на наемника. Счупи един от пръстите му и запрати пистолета надалеч.

Нина забеляза новия изход и побягна към рампата, Лари я следваше по петите. Разнесе се изстрел.

- Еди! - изпищя тя и се обърна...

Свекър ѝ я блъсна силно, когато София излезе от прикритието си и откри огън с оръжието на Чейс. На това открито място бяха обречени... един от трусовете обаче отклони мерника на Блекууд. Изражението на аристократката помръкна от поредния пропус­нат изстрел. Тя се запъти към мишените си, които се прикриха отново в нишата... автоматичният пистолет изщрака на празно.

Двете жени си размениха погледи... София изхвърли безпо­лезното оръжие и хукна да бяга към рампата. Нина се обърна към Еди точно когато мъжът стоварваше металната тояга като бейзболна бухалка в тялото на проснатия Стайкс, ехото от уда­ра се разнесе из помещението, надделявайки над грохота на вулкана.

Явно съпругът ѝ беше взел надмощие над врага си, така че тя реши да последва София. Англичанката беше изкачила поло­вината от натрупаните камъни; стигнеше ли до върха, вторият тунел щеше да е много близо до нея. Нина се спусна след жена­та, Лари я последва.

Еди замахна отново към Стайкс, тоягата се стовари в изпре­чилия се на пътя й лакът, с който мъжът се опита да се предпа­зи. Александър изрева от болката.

- Харесва ли ти този път ти да си жертвата, а? - изкрещя му Чейс и нанесе нов удар на наемника. - Това ти е заради всички, които уби в Афганист...

Поредният трус разлюля Еди... Стайкс се възползва от шан­са, заби крак в сгъвките на коленете на опонента си. Йоркширецът залитна и изтърва металната тояга.

- Говориш прекалено много, Чейс! - отвърна Александър и скочи на крака. - Винаги го правиш!

Еди побърза да се изправи, но Стайкс не губи време и го атакува. Двамата мъже започнаха да се удрят и ритат. Едини­ят от юмруците на Александър се стовари в раната на бицепса на Чейс и той се присви... но бързо отвърна със същото, като навря пръста си в разкъсаната плът на предмишницата на наем­ника. Мъжете се дръпнаха един от друг и се изгледаха с преце­няващи погледи.

София достигна върха на купчината и погледна назад - Нина продължаваше да е по петите ѝ. Грабна един камък и го запрати по нея. Уайлд извика и се дръпна на една страна, парчето замалко щеше да отнесе Лари. Блекууд избра друга отломка...

Беше част от метеорита - едно назъбено пурпурно късче от сърцевината на разрушената скала. Гледа я известно време, след което нещо ѝ хрумна, прибра я в джоба си и побягна на­горе.

Нина изруга. Ако София се измъкнеше с парче от метеорита, имаше опасност планът на Групата да бъде осъществен - от най-ужасната личност, за която можеше да се сети.

Изкачи върха на импровизираната рампа и тъкмо щеше...

Поредният сеизмичен трус я накара да клекне, камъните под краката ѝ се разместиха - още една част от етажа пред нея се отчупи и падна долу, отрязвайки пътя й към втория тунел. В далечния край София го достигна и се обърна към нея с подиг­равателна усмивка, след което потъна в мрака.

Отворилата се празнина беше прекалено голяма, за да може Уайлд да я прескочи.

- Мамка му! - изръмжа тя.

- Виж там - посочи в другата посока Лари, беше запъхтян от катеренето. - Има стълби в онзи край - по тях можем да стигнем до следващото ниво, от което да скочим долу в тунела.

Свекър й беше прав. Налагаше се да се изкатерят по една наклонена колона, за да достигнат до стълбите, но препятстви­ето беше преодолимо.

- Добре, ти си пръв. - Нина се обърна да види къде е съ­пругът ѝ, докато Лари се катереше по колоната... и забеляза, че любимият ѝ се намира в голяма опасност.

Стайкс беше приклещил Еди опасно близо до ръба на осве­тената от лавата импровизирана арена. Изпаренията, които се носеха, бяха болезнено горещи, а части от клатещата се тераса, заплашваха да се отчупят и да полетят към ада долу. Чейс беше наясно, че трябва да стори нещо, и то бързо. Най-безопасната маневра щеше да е да се опита да мине покрай Александър, за да си осигури по-безопасна почва под краката.