lovech - Hramat na bogovete

Александър изстена. Изпусна тоягата и стисна с две ръце бронзовия тризъбец, който го беше изкормил. Вдигна поглед към Чейс, не можеше да повярва какво се бе случило току-що.

- Не можеш... - изпъшка. - Не можеш да спечелиш!

- Разбира се, че мога - отвърна му Еди и се изправи на кра­ка. - Заради старите времена!

Със силата на товарен влак стовари ботуша си в слабините на Стайкс. Бившият офицер се сви в агония... и падна надолу към терасата, стоварвайки се по гръб на нея.

Разнесе се ужасно пукане и цялата останка от арената се от­дели от стената.

Огромното парче скала полетя надолу към вулканичния ка­нал, адският огън предяви претенциите си към него още преди да бе паднало в обятията му. Парализиран от болката, Стайкс не успя дори да изкрещи...

Пропадналата тераса се срещна с разтопеното езеро от лава, лепливата магма омекоти част от удара, който при други об­стоятелства щеше да погуби нежелания пътник на мига, но въп­реки това на Александър приземяването му се стори, все едно някой беше пуснал кола отгоре му - ребрата му изпукаха, ор­ганите му се разкъсаха. От устата му шурна кръв - наемникът лежеше неподвижен и пречупен, докато парчето скала под него потъваше в разтопеното море от лава.

Жегата подпали дрехите му, от всички страни на каменния сал се надигнаха вълни. Те го заобиколиха като чакали плячка. Болката беше неописуема, русата му коса се подпали и около главата му се образува огнен ореол. Едва сега мъжът съумя да изпищи, разтопената лава погълна първо ходилата му, после дланите, пъплеше по тялото му сантиметър по сантиметър...

Еди наблюдаваше отгоре с жестоко задоволство, докато теч­ният огън поглъщаше терасата.

- Пипнах те - изръмжа.

- Еди! - Мъжът вдигна поглед към Нина. - Добре ли си?

Чейс закуцука към колоната, с едната си ръка притискаше раните на бедрото си.

- Ще живея.

- Какво се случи със Стайкс?

- Той е лавабовник, а не боец.

Нина се въздържа от коментар. Спусна се надолу, за да по­могне на съпруга си. Лари надничаше от горе, на лицето му беше изписано облекчение:

- Благодаря на Бога! Мислех си... мислех си, че Стайкс ще те убие.

- Почти успя - призна си Чейс и забеляза раната на главата на баща си. - Добре ли си?

- Един камък ме удари, но не ме мисли. Хайде, идвайте. - Легна по корем и протегна двете си ръце към сина си, когото Нина подкрепяше отдолу. Грохотът ставаше все по-силен. - Трябва да се разкараме оттук колкото се може по-скоро.

- Къде е София?

- Измъкна се през тунела - отговори Уайлд, докато Лари из­дърпваше Еди. Жената се покатери след него. - Част от пода се срути - трябва да минем по това ниво и да скочим долу - обясни тя. Парата и изпаренията продължаваха да се издигат през вул­каничния канал. Засега въздухът ставаше за дишане, но скоро това щеше да се промени. - Еди... тя взе парче от метеорита.

Чейс стисна зъби заради връхлетялата го болка от усилията му да се движи по-бързо.

- Може ли да се сдобие с ДНК от него? - попита той.

- Не знам, но не можем да си позволим да я оставим да опи­та. Трябва да я хванем.

- Проблемите ни никога няма да свършат, нали?

Храмът се разтресе точно когато се качиха на последното ниво и побягнаха по него. Нина погледна надолу и съжали за стореното; лавата прииждаше, вече не приличаше на езеро, а на вихрушка, извираща от магмената камера.

- Май Стайкс предизвика стомашни болки на вулкана! - каза тя. - Не взехме най-голямото шише на света с „Пепто-бисмол“, нали?

- Как, по дяволите, може да се шегувате в такъв момент? - не можеше да повярва Лари.

- Навик, който прихванах от сина ти. Можем да правим това или да крещим и да се паникьосваме! - Стигнаха до мястото, точно над входа на втория тунел. - Мисля, че можем да се спус­нем оттук. Аз ще съм първа. Лари, ти ще помогнеш на Еди, а аз ще го подкрепям отдолу.

- Ще е по-безопасно, ако двамата ме спуснете - предложи Чейс.

- Не се тревожи - успокои го баща му. - Няма да те изтърва.

- Същото каза, когато бях на шест! Все още имам вдлъбна­тина в главата!

- Веднъж да се издъни човек и цял живот ще му го натяквате...

Нина бързо разреши спора, като скочи долу. В мрачния от­вор в стената нямаше следа от София, не че очакваше бившата на Еди да се навърта наоколо.

- Чисто е. Давай.

Уайлд се пресегна да хване краката на Чейс, баща му го сни­жи, доколкото му бе възможно.

- Хвана ли го? - попита Лари.

- Да - отвърна снаха му и се обърна към съпруга си: - Готов ли си? - Той кимна. - Пусни го!

Старият Чейс изпълни заповедта. Въпреки помощта на Нина, приземяването не беше леко. Еди изпъшка, когато раненият му крак се удари в земята.