lovech - Hramat na bogovete

- Дошли сте с хеликоптер? - учуди се синът. Старият Чейс кимна. - Пилотът в него ли остана?

- Да.

- Добре. Ще си спестим шофирането тогава.

- Пак напомням: ако София не го е взела - добави Нина. Тя извади картата памет от счупения фотоапарат, преди да го заре­же. Поне снимките от Храма на боговете щяха да оцелеят... ако успееха да избегнат изригването на вулкана.

Платото, на което бяха оставили превозното средство, се по­яви пред тях; както спомена Лари, хеликоптерът, довел члено­вете на Групата в пустинята, чакаше. Джипът обаче, за разлика от него - не.

- Ето там! - посочи Нина. Ленд роувърът се беше насочил надолу по хълма. Набираше скорост и след малко се изгуби от поглед.

- Мамка му! - изруга Еди. - Тая кучка ни задигна возилото!

- Поне ни остави хеликоптера...

Роторите на машината се задействаха.

- По дяволите! - изруга и Нина. - Трябва да спра да предиз­виквам съдбата!

- Все още можем да се качим! - каза Лари и настигна двой­ката. - На пилота му отне векове, докато го вдигне във въздуха на идване за насам.

Еди потръпна, когато махна ръката си от бедрото, и извади пистолета.

- Ето ги и бордовите ни карти.

Нина все още подпомагаше съпруга си, двамата забързаха към хеликоптера. Роторите на машината набираха скорост, пронизителният писък на трите му двигателя „Ролс-Ройс“ се усилваше. Задната рампа беше спусната; пилотът явно беше ре­шил, че бързото излитане от подножието на изригващ вулкан е по-важно от следването на процедурите за безопасност.

- Хайде, по-бързо! - провикна се Лари, който бягаше към зеещия вход.

- Татко, внимавай! - извика му Еди. Англичанинът беше си­гурен, че пилотът на машината е един от хората на Стайкс... който нямаше да е съгласен да качва пътници без билети. Осво­боди се от Нина и вдигна оръжието си.

Баща му достигна металната рампа и се заизкачва по нея. Всички пътнически места бяха свободни, платнища покриваха провизиите, донесени за тази мисия.

Пилотът се намираше в кабината си. Той се обърна назад...

И извади пистолет.

Лари замръзна от страх, като го видя...

Еди се хвърли отгоре му и го събори на пода... бързо произ­веде четири изстрела. Два от тях минаха през прозорците на ка­бината... другите намериха целта си. Пилотът се просна върху конзолата, хеликоптерът се наклони на една страна; мъртвецът бе бутнал напред лоста за цикличното управление.

Нина достигна рампата и разбра от опръскания с кръв и мо­зък прозорец, че водачът на машината вече не представлява заплаха. Тя прескочи падналите на земята мъже и побърза към

кабината да отмести трупа от таблото за управление. Хеликоп­терът се разтресе отново, когато лостът беше върнат в неутрал­но положение.

- Добре ли сте? - провикна се жената.

Чейс се отмести от баща си.

- Биваш ли? - попита го.

- Мисля... че да - отвърна той, дишаше на пресекулки. - Господи! Ти... - Очите му бяха ококорени. - Еди, ти ми спаси жи­вота. Благодаря ти.

Чейс вдигна непринудено рамене, но не успя да скрие доволната усмивка от лицето си.

- Част от пакета е. Хайде. - По-младият мъж се изправи и помогна на баща си да стори същото. Усмивката му бързо пом­ръкна, когато забеляза оцветените в кръв прозорци на кабина­та. - Гръм и мълнии. Предполагам, не знаеш как се управлява хеликоптер, нали?

- Ами, хм, забавно е...

- Значи, знаеш? - Сега беше ред на Еди да се ококори сре­щу баща си. - Мамка му, действай! Трябва да ни измъкнеш от тук! - Бутна Лари към пилотската кабина.

Старият Чейс вече съжали, че си е признал.

- Бил съм зад управлението на хеликоптер. Но истински пи­лот е вършил трудната работа. Като излитането. И приземява­нето. Общо имам два часа опит.

- Това са с два часа повече, отколкото имаме аз и Нина. Нап­рави каквото можеш. - Еди настани баща си в празното кресло на помощник-пилота.

- Наистина не мисля... о, мамка му. - Лари се отдръпна от мъртвеца на съседното място.

- Просто не го гледай.

- Как бих могъл? Той е точно там! А част от него е по цялото стъкло!

- Ще го преместим - обеща Уайлд. - Опитай се да гледаш през прозореца, а не е него. - Двамата с Еди се заеха с отстра­няването на трупа.

Лари едва се сдържаше да не повърне.

- Как можете да сте толкова... толкова равнодушни? Това е проклет мъртвец! Буквално!

- Тъжното е, че сме свикнали с подобни неща - обясни Нина и сама се изненада колко се беше променила за последните пет години. Сега обаче имаше по-належащи проблеми, за които да се тревожи. Изнесоха трупа на пътеката в трюма, Еди го зав­лече към рампата, а съпругата му се просна на освободената седалка. - Така, Лари, можеш ли да управляваш това чудо?