lovech - Hramat na bogovete

Сто и двайсет метра. Сто и двайсет възела. Пет километра разстояние от стартовата позиция. Продължаваха да се издигат и да ускоряват, но това можеше да не е достатъчно...

Издутата страна пулсираше и се разкъсваше отвътре. За един момент струята лава и прах секнаха, огромното налягане беше блокирано, отворът на вулканичния канал бе прекалено тесен, за да пропусне всичко...

Но път беше проправен.

И вулканът изригна.

36

Цялата горна част на вулкана избухна в един-единствен изблик на невъобразима ярост. Издигна се колосален об­лак от изгаряща пепел и гореща пара, нажежени камъни и парченца червена лава се виеха в смъртоносна виелица. Екс­плозията можеше да бъде чута на стотици километри и щеше да разклати сградите в Дубти.

Хеликоптерът се намираше на много по-близко разстояние от тях.

Последва неловко мълчание, след като Нина и Еди станаха свидетели на разрушаването на върха на вулкана, затишие пред буря... и ударната вълна ги достигна. Усещането беше, все едно някой ги блъсна от едната страна. Уайлд изпищя, но не успя да чуе писъка си, бе заглушен от грохота на земния гняв. Хели­коптерът се завъртя, в трюма се разлетяха предмети, които не бяха пристегнати добре. Еди беше изхвърлен назад, но се хвана за коланите на седалката си секунда преди да последва мъртвия пилот през отворената рампа.

С повишено внимание Лари се опитваше да овладее маши­ната. Тя се движеше спираловидно към пустинната равнина. Стрелката на висотометъра се завъртя към нулата с ужасяваща бързина. Мъжът даде на пълна мощност и издърпа събирател­ното управление за максимално издигане, но AW 101 продължа­ваше да се върти и да пада.

Еди съумя да се изправи. Пейзажът се размазваше през про­зорците.

- Татко! Спри това шибано чудо!

- Не знам как! - изкрещя Лари. Бяха под сто и двайсет метра и продължаваха да падат...

- Обърни го! - изрева Нина. - Въртим се обратно на часов­никовата стрелка - завърти ни по часовниковата!

Заради напрежението старият Чейс беше махнал краката си от педалите. Отново ги постави и натисна единия от тях, за да даде пълна мощност на опашъчния ротор. Хеликоптерът се раз­тресе здраво, във вътрешността му се разлетяха още предмети. Нина се стресна, когато аптечката се удари в конзолата пред нея, отвори се и я посипа със съдържанието си.

Деветдесет метра... но въртенето се забавяше. Лари, стиснал здраво зъби, постепенно отпускаше педала, беше си възвърнал контрола над хеликоптера.

- Господи! - въздъхна той. - Мисля, че го овладях.

Машината тръгна напред, право към разрушения вулкан.

Еди се пое дъх, върна се в кабината и погледна навън през ра­мото на баща си.

- Пътуваме в неправилната посока. - Посочи към компаса: - Отиди на юг-югоизток, на сто и шейсет градуса. Така ще стиг­нем до града, от който дойдохме. - Млъкна за миг, след което добави: - Чудесно се справи, татко.

- Радвам се, че най-накрая направих нещо, което одобря­ваш - отвърна Лари с неуверена усмивка.

Нина се загледа във вулкана.

- Вижте това... - каза задъхана жената. Първата ударна вълна беше преминала, но се задаваше втора опасност - те­жък, мъртвешки сив облак се понесе нагоре. Горещи газове и лава стерилизираха земята, по която се разстилаха. - Трябва да обърнем, преди да ни достигне.

- Мисля, че мога да се справя - каза старият Чейс. Насочи хеликоптера в посоката, която Еди му каза, след което даде на пълна мощност, за да може машината да се издигне и да набере скорост. Пустинята се завъртя под тях.

Младият Чейс погледна назад. Преследващият ги облак се виждаше през отворената рампа, но с набирането на височина бързо се изгуби. Въпреки това ревът на вулкана продължаваше да ги разтриса.

- Господи! И преди сме се измъквали от големи взривове, но този ги бие всичките. Изригващ вулкан! Направо не знам как ще надминем това постижение.

- Надявам се да не ни се наложи да го правим - призна си Нина. - Заслужаваме малко почивка. - Жената отмести поглед от плашещата гледка към крака на съпруга си. Въпреки че дън- ките му бяха покрити с мръсотия, прободните рани, направени от тризъбеца, се виждаха ясно и продължаваха да кървят. - Еди, седни да те почистя. Раните ти може да се инфектират.

- Ей сега. - Първо ще затворя рампата. - Мъжът закуцука към нея, като се подпираше на седалките.

- Да не паднеш - пошегува се Уайлд. Съдържанието на ап­течката беше разпръснато из кабината на хеликоптера, жената затърси необходимото за оказване на първа помощ.