lovech - Hramat na bogovete

- На какво разстояние е този град? - попита Лари.

Нина вдигна някои неща, паднали в краката ѝ: едно от тях беше сигнален пистолет, който остави на конзолата между две­те седалки за пилотите, както и пакет със стерилни превръзки и тубичка с антибиотичен крем.

- Около сто и десет километра.

Мъжът провери спидометъра.

- В такъв случай би трябвало да стигнем бързо. Искам да напомня обаче, че нямам представа как да приземя това чудо.

- Справи се страхотно с излитането. Ще се представиш доб­ре и с приземяването.

- Ще се опитам да не настъпвам много газта.

Нина се усмихна и погледна назад. Еди все още не беше стигнал до задната част на хеликоптера.

- Побързай, скъпи! Става течение!

- Опитай се ти да ходиш с дупки в крака - отвърна ѝ Чейс.

- Пробвала съм. Гадно е!

Еди се ухили и тръгна отново към рампата. Част от оборуд­ването, което беше натоварено зад седалките, бе излетяло от трюма, едно от платнищата плющеше безмилостно на вятъра. Два от парашутите също бяха изчезнали, но все още имаше дос­татъчно, за да могат той, Нина и Лари да скочат, ако се случеше най-лошото. Чейс се хвана за един ремък на тавана и надникна през рампата. Намираха се на около два километра от повърх­ността и продължаваха да се издигат. Долу нямаше нищо друго освен пясък и скали.

Мъжът се изправи и потърси управлението на рампата. На една от стените беше монтирана контролна кутия. Закуцука към нея...

Нещо се стовари в тила му.

Еди падна на палубата, имаше чувството, че пред очите му избухна свръхнова. По тялото му се разнесе силна, нетърпима болка. Опита се да се изправи, но крайниците му отказаха да се подчинят, почувства се безпомощен като бебе.

- Здравей, Еди - триумфално заизвива София.

Вероятно бившата му съпруга се беше скрила под другото платнище. Джипът, който видяха да се спуска по склона, е бил празен, пуснат по нанадолнището, за да не могат да го използ­ват. Жената се надвеси над Чейс, пусна на пода големия гаечен ключ, с който го беше ударила, и извади пистолета от якето си. Инструментът се плъзна надолу по рампата, подхванат от тече­нието.

Нина скочи от мястото си, но замръзна, когато София насо­чи оръжието си към нея.

- Какво си имаме тук! - започна Блекууд, опитвайки се да надвика вятъра. - Семейна сбирка. Колко мило.

- Пусни го, София! - настоя Уайлд, тайно претърсваше с поглед пода за пистолета на мъртвия пилот... къде ли беше пад­нал, нямаше представа.

- О, смятам да сторя точно това. Но без един от тези. - Ан­гличанката посочи към раницата с парашут на гърба си. - Мога просто да го гръмна, но това не ми се струва достатъчна отпла­та за всичко, което ми е сторил. - Жената срита безпомощния мъж в краката си и той изохка. - Теб обаче ще те застрелям. След като го видиш как умира.

- Шибана кучка - изсъска Уайлд.

- Стига, Нина. Образована жена като теб може да измисли нещо по-добро, не е ли така? - София се подпря на седалките за опора и се опита да изрита Еди надолу по рампата. - Все пак, както винаги съм казвала, човек не може да очаква някаква кла­са от американка.

Като едва мърдаше уста, Лари прошепна на снаха си:

- Мога да разклатя хеликоптера и да я изхвърля навън.

- Еди ще падне също - отговори му по същия начин Нина и продължи да се оглежда за пистолета. Нямаше го. Дали можеше да използва нещо друго?

Може би - ако успееше да го вземе, без да бъде застреляна.

София се извъртя по странен начин, за да държи оръжието си насочено към Нина, и продължи да бута Чейс към рампата.

- Ще му отнеме трийсет секунди, за да достигне повърхност­та - каза тя. - Ще наблюдавам как пада, просто за да съм сигурна в крайния резултат. Еди притежава дразнещия навик да се появява, когато всички го смятат за мъртъв, но не и този път. Това е краят. За двама ви. - Почти цялото тяло на Чейс беше вече на рампата. - Когато Уили Койота 751вдигне прахта долу, идва твоят ред.

Последен ритник... и Еди се плъзна надолу към гибелта си.

- Не! - изкрещя Нина, но нямаше какво да стори...

Чейс се ококори... хвана се за един товарен пръстен, ин­сталиран в металния под, точно когато краката му увиснаха от ръба.

Мъжът се опитваше да се задържи, докато вятърът и струята от основния ротор се опитваха да го разкъсат. Той погледна на­горе. Побеснялата София се извиси над него, пристъпваше към ръба на рампата и се държеше за рамката й с лявата си ръка.

- Защо... - изкрещя тя и се опита да премаже пръстите на Еди с петата на ботуша си - ...просто... - още един удар не успя да намери целта - ...не умреш?