lovech - Hramat na bogovete

Нина се изправи до седнало положение, изтупа пясъка от ли­цето си и си наложи болезнена усмивка.

- Уха. Наистина успяхме.

- Да, така е. - Еди я целуна... след което и двамата се прис­виха от болка.

- Ох! - Жената сложи ръка на лицето си и осъзна, че цялото е подуто и натъртено. - Устните ме болят.

- Мен всичко ме боли - оплака се Чейс. - Можеш ли да се изправиш?

- Ще се опитам. - Еди ѝ помогна. Съпругата му потръпна от болката в глезените, приземяването ѝ съвсем не беше леко. - О, мамка му.

- Какво?

- Току-що осъзнах, че се намираме в средата на пустинята, на сто километра от най-близкия град. Въобще не съм навита да извървя това разстояние.

Чейс посочи с палец наближаващия хеликоптер.

- Имаме си возило.

Нина въздъхна облекчена.

- Надявам се Лари да успее да се приземи... мамка му! - Же­ната се заоглежда наоколо, притеснена. - Къде е София?

Чейс посочи към издигащия се пушек наблизо.

- Ей там е. Ела да хвърлим по един поглед. - Като се придър­жаха един друг, двамата закуцукаха към мястото.

В пясъка се беше образувал малък кратер, димът се носеше от овъглените останки на раница върху премазаната, пребита фор­ма. Остри върхове на счупени кости се подаваха от разкъсаната плът. Заобикалящият пясък беше покрит от тъмночервена кръв.

- Знаеш ли - каза Нина след дълго мълчание, - надявам се най-накрая да е мъртва.

Еди беше минал два пъти по този път - да смята, че бившата му съпруга се е споминала - така че този път не му бе останало съжаление, което да използва. Почти. Приближи се и отметна платното на парашута от премазаното тяло.

- Сбогом, Соф - каза той, направи пауза, след което слезе долу при тялото.

Съпругата му се сви от отвращение, когато Чейс взе нещо от вътрешностите на трупа.

- Еди, какво правиш, по дяволите?

- Мисля, че трябва да се погрижим за това - куцукайки, мъ­жът се върна при Нина. В ръката му се намираше парчето от метеорита, което София беше взела от Храма на боговете. - Какво искаш да направим с него?

Съпругата му обмисли въпроса. Късчето пурпурен камък съдържаше в себе си тайните на земната енергия, неизвестната история на живота на планетата, а вероятно и още много други отговори на мистерии. Но...

Уайлд продължаваше да вярва, че не съществуват неща, кои­то човек не трябва да знае. Но определено имаше такива, които не трябва да притежава. Това беше едно от тях.

- Отърви се от него - каза Нина най-накрая.

- Сигурна ли си?

- Да. - Жената наблюдаваше внимателно как мъжът се обър­на и с всичка сила заметна камъчето в дивата пустош. То се приземи в облак от прах между други безлични камъни и напо­ловина се зари в пясъка; с времето щеше да се изгуби напълно.

- Значи, това е всичко? - попита Еди.

Нина кимна и отвърна:

- Земната енергия, метеоритът, Групата, Стайкс, София... няма ги. Край.

- Да кажем „Благодаря“ за това. Можем да си вземем почив­ка. - Дари я с изморена усмивка и обви ръцете си около нея.

Шумът от приближаващия хеликоптер ги накара да се обър­нат. Лари беше снижил машината на няколко метра от повърх­ността и продължаваше да се спуска в облак от пясък. Еди наб­людаваше внимателно... и изтръпна.

- Мамка му, това не е добре!

- Кое?

- Това клатене. Нещо не е наред. Татко! - Еди пусна Нина и размаха ръце към баща си да издигне хеликоптера отново. - Татко, вдигай го нагоре, няма да успееш да...

Вече беше прекалено късно.

Невероятно силната струя, която създаваше основният ро­тор, се блъскаше в пустинната повърхност и разклащаше ма­шината. С напълно неопитен пилот зад контролното табло, пос­ледиците бяха фатални. Хеликоптерът се разлюля като детска лодка и тръгна на една страна. Лари се опита да го изправи, но даде прекалено много мощност... машината се килна назад и започна да губи височина.

Колесникът му се заби в земята и наклони фюзелажа...

Роторните перки се врязаха в пустинята и разхвърлиха на­около големи порции пясък, от съприкосновението с повърх­ността се откъснаха от главината и полетяха във въздуха. От усукването корпусът на хеликоптера се изви на една страна, но­сът му се заби в пясъка, след което падна по корем, съпътстван от пронизителния писък на разкъсван метал.

- Татко! - изрева Еди и се спусна към катастрофиралата машина. Нина го последва. Двигателите на AW101 отказаха. Настъпи зловеща тишина, нарушавана единствено от приземя­ващите се наоколо отломки. Основният ротор, или поне онова, което беше останало от него, бе замрял.

Предният прозорец беше счупен. През него Чейс видя прос­натото върху конзолата тяло на баща си.