lovech - Hramat na bogovete

Последният й опит беше успешен - уцели кокалчетата на пръстите му. Чейс извика от болка...

И се пусна.

Вихърът го подхвана и го запрати през ръба на рампата.

- Да! - изрева София победоносно, почти оргазмично. За­въртя глава към Нина...

Ослепителна светлина прелетя по дължината на трюма и я удари силно в гърба.

Блекууд залитна, ракетата, която Уайлд изстреля по нея, подпали екипировката ѝ. Жената стисна рамката за опора... но двата ѝ изкуствени пръста ѝ попречиха да се хване здраво за нея. Облечената ѝ в ръкавица ръка се изплъзна от метала... и с ужасяващ писък последва Еди през ръба на рампата, погълната от обятията на синьото небе.

Нина хвърли сигналния пистолет.

- Ела и ни прибери - каза на свекър си и побягна към отворе­ния изход на хеликоптера. Решителността ѝ надделя над всички съмнения, мина покрай седалките и грабна един парашут...

Хвърли се през рампата на машината.

Въздушното течение я подхвана, пустинята се разстилаше на два километра и половина под нея. Ревът на двигателите на хеликоптера постепенно се изгуби зад нея, но тътенът на вя­търа в ушите й се усилваше с увеличаването на скоростта на свободното ѝ падане.

Паралаксът ѝ разкри две черни точки върху пустинния пей­заж. София... и Еди. Нина изгони всички свои страхове, закова поглед в съпруга си и опита да оправи ремъците на парашута. Напъха ръце през плющящите примки и се насили да закопчае токата на гърдите си. Успя... но едва тогава осъзна, че има още един чифт ремъци, през който трябваше да напъха краката си. Когато дръпнеше кордата, спирачната сила можеше да откъсне парашута от тялото ѝ.

Нямаше време да го сваля и да го слага отново. Всичко или нищо...

* * *

Еди възвърна пълно съзнание, когато в тялото му нахлу ог- ромна доза адреналин - беше предизвикан от чист страх. Во­енното му обучение го бе научило как да действа в случай на проблем с отварянето на парашут... с тази разлика, че този път нямаше парашут. Както и нищо под него, което можеше да го спаси - водоеми, високи дървета - накъдето и да погледнеше, имаше само гола пустиня.

Въпреки това Чейс се обърна по лице и разпери ръце и кра­ка. По този начин щеше да намали скоростта на падането си... съвсем малко. Пак щеше да се блъсне в земята със сто и петде­сет километра в час.

Щеше да умре.

Завъртя глава, за да намери хеликоптера, надяваше се баща му да бе успял да изхвърли убийцата му от трюма... и се ужаси, когато видя две фигури, които летяха към него. По-близо беше София.

Другата можеше да е само Нина.

Обзе го ужасното и отвратително чувство за погром. Бивша­та му жена беше получила онова, което желаеше... бе подписала смъртните присъди на него и на съпругата му. Докато я наблю­даваше, над нея разцъфна парашутът ѝ. Не само че ги беше по­губила, но щеше да живее, за да се наслаждава на победата си.

* * *

София изпъшка, когато децелерацията изпъна ремъците ѝ. Жената хвана насочващите въжета... и се присви - нещо мина покрай нея.

Нина! Американката беше далеч от рампата - това означава­ше, че бе скочила по свое желание, а не беше паднала от хели­коптера. Опитваше се да спаси Еди.

София едва не се изсмя на безумието на този жест. Нямаше никакъв шанс Уайлд да успее. Щеше да се наслади на гибелта на своите врагове от първия ред...

Нещо обаче не беше наред.

Усещаше жега от едната страна на главата си, която не беше от слънцето. Погледна назад...

И изпищя.

Раницата с парашута гореше, беше се подпалила от ракетата на сигналния пистолет. Подхранваният от вятъра огън бързо тръгваше по найлоновите ремъци и въжетата. Жената отчаяно се опита да потуши пламъците, но те бяха прекалено упорити, прекалено гладни и алчно поглъщаха плат и въжета.

Чу се изсвирване, когато един от ремъците се скъса. Едната страна на парашута се накъдри и изплющя. Втори ремък се от­късна, както и още един, и още един...

Отчаяният вик на София се изгуби сред песента на вятъра, парашутът ѝ колабира и жената полетя надолу към земята. Зад себе си оставяше следа от пушек, пламъците бяха обхванали все по-голяма част от облеклото и косата ѝ.

* * *

С наклонено надолу тяло и прибрани ръце Нина бързо нас­тигаше Еди. Докато беше в свободно падане, работеше инстинк- тивно с крайниците си, за да успее да се изравни с него; когато го стореше обаче, нямаше абсолютно никаква представа какво трябва да стори.

Чейс се завъртя по гръб и размаха ръце. Сигналът беше ясен: остави ме! Уайлд не му обърна внимание, беше се насочила към него като ракета, изви гърба си така, че да успее да забави падане­то си. Тялото ѝ се разлюля; жената едва не се паникьоса, преди да успее да стабилизира летежа си, като изпъна ръце и крака.