lovech - Hramat na bogovete

Старият Чейс се опитваше да не обръща внимание на кръвта и мозъка и разгледа управлението.

- Около пет милиона пъти по-сложно е от всичко друго, с което съм летял, но... циклично управление, събирателно, това трябва да е ускорението, педалите. Разпознавам основните неща. Макар че нямам представа дали мога да го вдигна във въздуха.

Нов трус разтърси хеликоптера, от вулкана се разнесе гръ­мотевичен грохот.

- Дай всичко от себе си - настоя Нина.

Лари облиза сухите си устни, хвана двата лоста и постави крака на педалите.

- Добре. Така. Как ли го правят? Инструкторът ми обясни веднъж. Нека видим... основният ротор осигурява подемната сила... - Постави лоста за цикличното управление в средата. - ...Така че ускорението трябва да е с подходящите обороти... които не знам колко трябва да са...

- Вулканът е на път да направи бум - напомни му Еди.

- Добре, добре! - Баща му увеличи мощността и хеликопте­рът се разтресе в отговор. - Трябва да се набере скорост и да се увеличи цикличното ниво...

Мъжът внимателно дръпна събирателното управление, кое­то се намираше до креслото му. Машината потрепери... и се из­дигна леко, колесниците ѝ изскърцаха, когато тежестта върху тях намаля.

- Точно така, точно така! - похвали го Нина. - Продължавай да правиш това!

Лари предпазливо вдигна събирателното управление нагоре. Хеликоптерът подскочи. Мъжът потисна писъка си и настъпи педала за ускорението...

Машината се наклони отново... и се отлепи от земята.

Издигна се на пет метра, десет, продължи да го прави все по-бързо и по-бързо. Вулканът остана под тях. Еди се върна в кабината и се хвана за седалката на Нина за опора.

- Сега ни разкарай от тук - нареди той. Хеликоптерът про­дължаваше да се издига... вертикално. Чейс погледна назад и видя кратера през отворената рампа. Пушекът и прахът, които излизаха от него, бяха почти черни, топчета нажежена лава под­скачаха във въздуха. - Татко, трябва да тръгнем напред!

- Наясно съм! - сопна му се Лари. - Не знам дали ще ус­пея... - Натисна цикличното управление. Носът на хеликопте­ра се наклони надолу... и тръгна напред. Още малко налягане и наклонът се увеличи, машината започна да набира скорост и да се отдалечава от вулкана.

- Точна така, продължавай в същия дух! - похвали го Нина и погледна през прозореца. Безплодният склон беше пометен... както и ленд роувърът. Джипът се завъртя, изгуби контрол и се прекатури надолу. - Уха! София току-що беше елиминирана!

Еди погледна надолу към обърнатия автомобил, но нараства­щият гръмовен грохот на вулкана беше обсебил ума му. Земна­та енергия, която Нина бе отприщила, можеше да го накара да изригне всеки момент, а хеликоптерът се намираше в опасна близост. Само ударната вълна щеше да е достатъчна, за да го свали от небето.

- Татко! Колко бързо се движим?

- Ако намериш спидометъра, ти ми кажи! - излая Лари и се съсредоточи върху управляването на машината.

Еди разгледа конзолата и най-накрая намери циферблата, който показваше скоростта. Шейсет възела и ускоряваха. Пог­ледна отново през рамо. Вулканът се отдалечаваше от отво­рената рампа, още лава излизаше от кратера му. Докато Чейс наблюдаваше, част от хълма се свлече подобно течност, под­земните трусове бяха предизвикали ново свлачище. Едно тако­ва беше разкрило входа към Храма на боговете, а сега друго, доста по-голямо от него, щеше да го изтрие от лицето на пла­нетата.

Деветдесет възела и деветдесет метра височина. Намираха се над върха на вулкана, но само на три километра от мястото, от което отлетяха. Нина се наведе в седалката си и зяпна пред открилата се гледка.

- Господи! - Големи пръски разтопена лава изригнаха от кратера и се стекоха по рушащия се скален конус.

Уайлд се сети, че тя е причината за всичко случващо се. Една личност, способна да канализира земна енергия, беше предиз­викала бедствието. Всички съмнения дали бе сторила правилното нещо изчезнаха на мига. Никой не трябваше да притежава подобна сила.

Бе се погрижила за това. Метеоритът и първичното ДНК, което съдържаше, бяха унищожени, погълнати от надигащата се лава; парчето, което София беше взела, щеше да бъде затру­пано от десетки метри пепел. Дори Групата бе елиминирана. Бяха се справили и с тази заплаха.

Но имаше една друга, която с всяка изминала секунда ста­ваше все по-опасна. Съсиреците лава, които изригваха, бяха все по-големи и летяха все по-нависоко с увеличаването на на­лягането във вулканичния канал, дори шумът от хеликоптера беше заглушен от басовия тътен на изпусканите газове. Нови свлачища осеяха страните на вулкана. Една от тях започна да се издува.