lovech - Hramat na bogovete

Вместо да стори това, Еди се хвърли с главата напред към опонента си. Най-добрият начин да се спечели една битка, беше да се действа непредсказуемо...

Стайкс се отдръпна на една страна.

Наемникът беше предвидил този ход, очакваше неочаквано­то... Чейс си плати за това недомислие, лакътят на опонента му се заби в слепоочието му. Залитна, сетивата му бяха замъглени, в главата му настана каша...

Ръката на Александър стегна врата му като скоба.

Бившият офицер го приклещи изотзад в невъзможна за ос­вобождаване хватка и имаше намерение да смаже трахеята му. Еди се опита да одере лицето на противника си, но болката от раната в бицепса прекърши силата му. Пробва да се наведе на­пред и да захвърли Стайкс през рамо, но онзи стоеше здраво на краката си.

Нина реши да се върне обратно по купчината, за да помогне на съпруга си... и видя как едно парче от терасата, на няколко метра от биещите се мъже, се отдели и падна надолу към лавата.

Скоро всичко щеше да се сгромоляса в земния ад.

- Аз винаги печеля, Чейс - изсъска Александър и стегна още повече врата на Еди, кръвта започна да тупти силно в главата на жертвата. - Винаги печеля!

Подигравателните думи на наемника изпълниха йоркширеца с гняв. Нямаше да се остави да бъде победен... не и от Стайкс! Премести крака си.

- Не... и... този... път!

Яростта даде сила на Еди, той изпъна цялото си тяло... и вдигна Александър заедно с него.

Успя да отлепи наемника на няколко сантиметра от пода, които се оказаха достатъчни, за да разклати равновесието му. Чейс се възползва от ситуацията, рязко се наведе напред... след което бързо се оттласна назад с последните си запаси от сила.

Стайкс изпъшка и остана без дъх, когато Еди го премаза с тежестта си. Йоркширецът заби силно задната част на главата си в лицето на бившия офицер и задъхан, успя да стане на крака.

На няколко крачки от него имаше едно откъснато от метео­рита парче камък, беше около шейсет сантиметра дълго. Дос­тигна го и се наведе да го вземе. Болка проряза ранената му ръка, когато вдигна тежката скала, с намерение да смаже черепа на Александър...

Още един къс се отдели от терасата и политна надолу към течния ад... една пукнатина се отвори в земята близо до храма. Чейс чу Нина да вика, жената се опитваше да надвие грохота на вулкана.

- Еди! Терасата ще се срути всеки момент!

Инстинктът за оцеляване надделя над жаждата за мъст. Чейс запрати камъка по Стайкс и побягна към храма, като по пътя грабна пистолета на наемника от пода. Зад него още късове се отчупваха, падаха в канала и предизвикваха ярки експлозии, ко­гато се срещаха с лавата долу.

Каменният под се пропукваше и пропадаше под краката на Еди, той прибра пистолета в якето си и се насочи към рампата. Съпругата му стоеше на върха ѝ и му махаше.

- Давай, Нина! - провикна се Лари. - Нямаме много време!

Жената неохотно извърна гръб на съпруга си и се закатери по колоната. Непрестанните трусове заплашваха да я съборят, но тя успя да достигне протегнатата ръка на свекър си. Той я улови и ѝ помогна да преодолее оставащото разстояние.

Чейс стигна върха на купчината и продължи да се катери след близките си. Нина го погледна окуражително... но физио­номията ѝ бързо беше погълната от ужас.

- Еди, внимавай!

Пронизваща болка разкъса бедрото на йоркширеца.

Мъжът изгуби опората си и падна от колоната на пода. Зъб­ците се забиха по-надълбоко в плътта му.

Стайкс беше метнал по него главата на тризъбеца - наем­никът се бе изкатерил по купчината камъни и сега размахваше металната тояга. Стовари я върху Еди, който изкрещя и се опи­та да избегне втория удар, но болката от набитата в бедрото му вила не му позволи да ползва крака си.

Нина наблюдаваше безпомощно случващото се. Единстве­ното, което можеше да стори, беше да се хвърли от върха на колоната върху Александър.

Или може би...

До нея имаше парче пурпурен камък, голямо колкото юмрук. Грабна го и той засия.

Стайкс вдигна бронзовата тояга над главата си с намерение да прониже с острия ѝ връх гърдите на Еди...

Уайлд запрати отломката.

Можеше да се закълне, че тя промени леко курса си, като че ли насочена от волята ѝ, за да постигне най-добрия резултат. Дали това наистина беше така, или просто жената си въобразя­ваше, нямаше значение, защото целта ѝ се осъществи. Камъкът срещна носа на Стайкс, който изпука зловещо и от ноздрите му шурна кръв. Наемникът залитна, все още държеше тоягата над главата си...

Еди издърпа главата на тризъбеца от бедрото си, гневът му потискаше болката, и го заби дълбоко в корема на противника си.