lovech - Hramat na bogovete

Още по-големи отломки западаха по терасата. Един от наем­ниците се разпищя, но бързо беше заглушен от половинтонов къс от метеорита, който го размаза като буболечка на предното стъкло на автомобил.

Еди се притисна по-силно към статуята на Посейдон, за да се предпази от поредната отломка, която падна на няколко сантиметра от него, а отгоре му се посипаха ситни камъчета. Мъжът усети тупването на скалата, но другите трусове, които идваха от дълбините на земята, ставаха все по-сериозни. Още един паникьосан наемник се опита да намери прикритие, но такова като че ли нямаше. Статуята на някакъв олимпийски бог се катурна от горните етажи над главата му и го размаза безмилостно.

Чейс рискува да погледне иззад скривалището си. Стайкс също се бе прикрил зад една от скулптурите.

Александър обаче имаше и други цели, освен просто да се скрие. Вдигна пистолета...

Еди залегна, когато изстрелът се вряза в Посейдон. Дори всички левитиращи камъни да паднеха на пода, пътят му към храма беше отрязан. Погледна към издигащите се нива на све­тилището и видя, че Нина и баща му се бяха насочили към него.

Съпругата му влачеше Лари към една ниша и едва не изпи­щя, когато един камък с размерите на малка кола, падна на око­ло три метра зад гърба ѝ. Отделящите се късове скала се стро- поляваха с невъобразим чутовен тътен, но дори и те не можеха да надвият надигащия се изпод земята грохот - предвестник на изригването, което жената беше предизвикала.

Нина нямаше за какво да се тревожи, беше сторила правилното нещо. Единственото, което ѝ оставаше, бе да чака всички камъни да паднат на пода и да се надява, че тя и спътниците ѝ ще успеят да намерят път за бягство.

Уайлд помогна на Лари да се прикрие в нишата в стената и погледна навън. Огромни каменни отломки падаха покрай тера­сата, направо в течната лава долу. Единични останки от небес­ния камък продължаваха да левитират.

Най-големият от тях висеше над кръга от статуи и прилича­ше на деветметров кинжал.

Сиянието му напълно изчезна.

Гигантската скала се стовари.

Тя прониза надълбоко центъра на терасата... която се разце­пи, все едно беше отсечена с чук и длето. Повече от половината ѝ се отдели и полетя надолу към лавата, като повлече със себе си един от наемниците и остави Еди, Стайкс и последните му подчинени на назъбената си здрава останка. Последните олим­пийски богове от кръга също паднаха, статуята на Посейдон се разпадна и прати металния си тризъбец в един от ъглите на по­мещението. Рухнаха части от долните нива на храма, по-нисшите божества, които се намираха там, също полетяха към своето унищожение.

По-голямата част от куповидната тераса вече я нямаше и го­рещи изпарения се разнесоха от магмената камера нагоре, към онова, което беше останало от нея. Еди се закашля и закри с длан носа и устата си. Ако не действаше бързо, щеше или да се задуши, или да се опече. С парещи очи той надникна иззад счупените останки на статуята, която му служеше за прикритие.

Стайкс и наемникът, вторият се намираше по-близо до Чейс, все още отрязваха пътя му до храма.

Храмът...

От отломките на наскоро пропадналите нива се беше образу­вало някакво подобие на рампа, което изглеждаше нестабилно и опасно, но пък даваше възможност да се достигне до здравата част на стълбите. Това не беше всичко - виеща се колона от го­реща пара биваше засмуквана от сенките на по-високите нива.

Трусовете бяха отворили във вулканичния канал втори ту­нел, който предлагаше алтернативен изход от този ад!

Трябваше само да стигнат до него.

Чейс погледна отново към двамата си врагове. Те бяха зах­върлени на пода от стоварилия се каменен кинжал...

Еди преодоля останките на Посейдон, вдигна древния брон­зов тризъбец и хукна напред с всички сили. Подът се тресеше на всяка негова стъпка и заплашваше да го събори.

Последният от хората на Стайкс се изправи до седнало поло­жение, беше изненадан от самия факт, че е жив, като се имаше предвид унищожението, което цареше наоколо. Въздъхна об­лекчен...

Три метални върха пробиха гърдите му.

Чейс постави крак на гърба на умиращия и натисна, за да освободи тризъбеца, чиито краища бяха окъпани в кръв.

- Нина! - изкрещя Еди и посочи към рампата. - Покатери се от ей там! - Завъртя оръжието в ръцете си. Ако убиеше Стайкс, оставаше само София.

Александър видя, че Чейс приближава. Извъртя се и насочи пистолета си...

Тризъбецът се спусна към ръкава му, единият зъб на вили­цата разкъса предмишницата на мъжа. Онзи изрева от болката - но съумя да натисне спусъка.