lovech - Hramat na bogovete

Нямаше идея какъв може да бъде той.

Уайлд застана пред метеорита. Сиянието от фигурите беше станало почти ослепително, въздухът се бе наелектризирал, все едно гигантската скала жужеше в очакване на отдавна изгубе­ните си отломки. Жената погледна назад. Лицата на членовете на Групата бяха изкривени в алчни гримаси.

- Направете го! - заповяда ѝ Уордън отново, но тя нямаше нужда от припиране, пое си дълбоко въздух... и опря трите ста­туетки в небесния камък.

За момент нищо не се случи.

Там, където фигурите докоснаха метеорита, скалата изсъска, покритието от сяра и пепел се свлече, все едно обляно с кисе­лина, слоевете мръсотия, трупани с хилядолетия, се отлюспиха. Пурпурният камък се показа отдолу... и също засия.

Изведнъж цялата тераса се разтресе, хората на нея се опит­ваха да останат на крака. Нина прикри очите си от виелицата надигнал се от метеорита мръсен прах и от неземната светлина, която той излъчваше; тя ставаше все по-ярка и по-ярка. Зрите­лите се отдръпнаха назад.

Бавно, невъзможно, камъкът се заиздига.

Пукаше и скърцаше, докато го правеше. Малки парченца се отчупиха от него, за няколко секунди запазиха сиянието си, преди земната енергия, с която бяха заредени, да ги напусне, и издрънчаха на каменния под.

Нина усети силата, която преминаваше по цялото ѝ тяло - и някак си разбра, инстинктивно усети, че може да я канализира и да я насочва. Накара огромната скала да се раздвижи... и тя започна да се отдалечава лениво от центъра на кръга със ста­туи. Жената отново ѝ въздейства и тя забави ход с тромавата реакция на товарен влак; увисна на половин метър от терасата.

Уордън пристъпи напред, краката му хрущяха под натрупа­ния трошляк и мръсотия и вдигна ръка към метеорита, но не го докосна, сякаш се страхуваше, че по този начин гравитацията ще прекрати неговата левитация.

- Имаме го - благоговееше той. - Имаме всичко. Земната енергия, първото ДНК... можем да го направим. Можем да из­пълним плана.

Бранигън и Мееркригер също бяха завладени от нараства­щото му вълнение.

- Край на конфликтите - каза австралийката и се доближи до светещия камък. - Край на пилеенето. Контрол над всеки един човек на планетата.

- Пълен контрол - добави медийният барон. Той направи знак на Нина да приземи метеорита; камъкът реагира на нейна­та мисловна команда и легна на терасата, от която се разнесоха тревожни стенания заради тежестта му. Жената отстъпи назад и прекъсна контакта, като отдели една от статуетките, но го­лямата скала продължи да сияе. Явно колкото по-голям беше обектът, толкова по-дълго време задържаше своя заряд от зем­на енергия. - Това е невероятно.

Уордън вече кроеше планове.

- Веднъж да излезем от тук, ще доведем още хора и ще про­бием тунели през вулкана. Ще нарежем метеорита и ще извле­чем ДНК-то. Колкото по-скоро го сторим, толкова по-бързо можем да създадем нашия вирус. - Председателят се обърна към двамата си колеги, поне веднъж аристократичната му смръщеност беше заместена от еуфория. - Това е той! Това е нашият момент. Имаме възможността да променим света... да проме­ним човечеството! Всичко, което ще се случи от сега нататък, ще е по наш образ и подобие.

- Не по ваш - прекъсна го София неочаквано, гласът ѝ дойде зад гърба му. - А по наш .

Членовете на Групата се завъртяха към нея... и бяха покосени, когато тя откри стрелба с пистолета на Еди. Мееркригер получи два куршума в гърдите, сгърчи се в агония, преди да се строполи мъртъв на пода. Бранигън беше пронизана от двойка изстрели и също се свлече. Уордън бе уцелен в рамото и колабира с гневен писък.

Инвеститорът вдигна треперещата си ръка към наемниците в помещението, които не помръдваха.

- Какво правите? - задъха се той. - Убийте я... убийте я! Помогнете ми!

Стайкс се присъедини към София, самодоволната му усмив­ка беше станала още по-широка.

- Опасявам се, че всички са лоялни на мен, не на теб.

- Тези хора още работят за Групата - добави Блекууд. - Само че за новата Група. - Жената хвана Александър за ръката.

- Между другото, благодаря ти, че ми осигури пълен достъп до ресурсите на организацията си - каза Стайкс. - Не се трево­жи, ще ги използваме добре.

В своето отчаяние Уордън потърси помощ от пленниците.

- Направете нещо! Моля ви!

Нина сви рамене.

- Какво да ви кажа? Предупредих ви да не им се доверявате.

Еди кимна.

- Знаех, че това ще се случи, от самото начало.

София насочи пистолета си към инвеститора.

- Не, моля те! - замоли ѝ се той. - Аз...