lovech - Hramat na bogovete

Изхрущяване.

Същият звук, само че по-силен и по-наблизо.

Бързо се завъртя... и видя Стайкс да се появява от тунела, пистолетът му беше насочен в нея. Зад него изникнаха още лица, всяко едно от тях еднакво неприятно за нея: София, Уордън, другите членове на Групата. С тях беше и Дари, мъ­жът бе на мушката на намръщен наемник в пустинно бойно облекло.

- Доктор Уайлд! - започна Александър със злобно задовол­ство. - Не можем да продължаваме да се срещаме така.

- Еди! - изкрещя Нина. - Те са тук, намериха ни! Задей­ствай...

София връхлетя покрай Стайкс и стовари облечения си в ръкавица юмрук в челюстта на Уайлд. Ударът повали червенокоската на колене. Тя изплю кървава храчка и стрелна единия си крак в корема на аристократката, в опит за ответен удар, но Блекууд просто се отмести назад и я срита силно в гърдите. Американката се сви, болката беше неописуема.

- Какво ти има, Нина? - изръмжа София и стовари нов рит­ник в корема ѝ. - Еди не продължава ли... - трети ритник - ...да те тренира? - Срита я отново и я остави да се гърчи на пода и да се опитва да си поеме въздух.

- Стига толкова! - намеси се Уордън. - Трябва ни жива!

С видимо нежелание София се отдръпна. Без да обръща внимание на стенанията на Нина, Стайкс разгледа терасата във форма на купа.

- Чейс! - провикна се бившият офицер, гласът му заеча в помещението. - Покажи се или ще убия баща ти! - Наемникът избута Лари напред и опря грубо пистолета си в гърба му.

Една глава се показа от върха на метеорита.

- Пусни ги, Стайкс! - провикна се Еди. - Тоя камък е цели­ят в експлозиви - ако не ни убиеш ти, аз ще го сторя и всичко приключва тук и сега.

Разрази се паника сред членовете на Групата, някои от тях забутаха наемниците в опит да се скрият в тунела, но Алексан­дър не помръдваше.

- Блъфираш. Няма да оставиш жена ти да умре, още повече от твоята собствена ръка. Нито пък баща ти.

- Кажи, Еди - започна София, - какво смяташ да правиш? - Тя ритна отново Нина и изтръгна нов стон от нея.

- Остави я на мира! - изкрещя Чейс.

- Или какво? Ще ни вдигнеш във въздуха ли? Съмнявам се. Познавам те доста добре.

- Губим ценно време - намеси се Уордън раздразнен. - Гос­подин Чейс, ще позволя на господин Стайкс да изпълни закана­та си, ако не се предадете. Сторите ли го... ще оставя баща ви жив.

- Моля? - сопна се Стайкс.

- Какво могат да ни направят? Имаме метеорита и доктор Уайлд. Както каза, той не би си позволил да застраши живота ѝ. - Председателят на Групата се обърна към Еди: - Какво ще кажете, господин Чейс? Това е шансът ни да приключим всичко без кръв и насилие.

За ужас на Нина, съпругът ѝ вдигна ръце, спусна се по покри­тия със сяра камък, скочи на пода и излезе от кръга от статуи.

- Еди! - провикна се тя. - Не можеш да ги оставиш... - Думи­те ѝ бяха секнати от нов ритник от ботуша на София.

- Тя е права - съумя да се намеси Лари, въпреки страха, който изпитваше от опряното в гърба му оръжие. - Не можеш просто да се предадеш, Едуард!

Чейс не каза нищо, спря на три метра от Стайкс и Уордън. Американецът кимна.

- Браво. Постъпвате правилно.

- Да, знам - отвърна англичанинът. - Онова нещо, което каза: да приключим всичко без кръв и насилие?

- Да?

Еди се ухили.

- Не е по моята част.

Преди някой от присъстващите да успее да реагира, мъжът натисна бутона за детониране.

34

Оглушителна експлозия разтърси терасата. За голяма из­ненада, тя не дойде от метеорита.

Еди беше настроил дистанционното така, че да взриви само една от бомбите: тази, която бе поставил в преддверието на храма. Трусът разклати огромната греда, която беше надвис­нала над каменните врати...

Чукът падна.

Големият каменен блок се насочи към пода... и превърна няколко наемници и някои от членовете на Групата, които от страх се бяха прикрили там, в кървава пихтия.

Касапницата не приключи с това. Земетресението, което па­дането на чука предизвика, срути тавана на тунела. Отломките затрупаха още хора...

Храмът също се разтресе.

Цялото му първо ниво се разцепи и пропадна, наоколо за­валяха статуи. Хората, които се намираха най-близо до входа на тунела, не можеха да сторят нищо друго, освен да пищят, докато отломките ги мачкаха, както ботуш гази мравки. Цялата тераса се тресеше, от ръба ѝ се откъсна огромно клиновидно парче и полетя надолу към езерото от лава.

Земята подскочи под краката на онези, които се намираха по- надалеч, и ги събори на пода. Еди тупна тежко на една страна и сложи ръце на главата си, за да я предпази от падащите камъни.