lovech - Hramat na bogovete

- Трябва да намеря слабите места на камъка, така че... може би петнайсет минути.

- Добре. - С готов за употреба фотоапарат, Уайлд отиде в храма, а Еди подготви последните три бомби.

* * *

Видяха вулкана от въздуха, той се открояваше от десетки километри, стълб от пара се издигаше нависоко от кратера му и играеше ролята на пътеводител.

Летателният апарат се движеше над пустинята, право към този импровизиран маяк. Беше хеликоптер „Агуста Уестланд AW101“, който представляваше цивилната версия на военния „Мерлин“. Трюмът на този екземпляр беше снабден със седал­ки, всичките бяха заети.

Александър Стайкс, който се беше разположил точно зад пи­лота, предпочиташе двайсет и четирите места да бяха заети от наемници под негово командване, отколкото с оцелелите члено­ве на Групата, които бяха решили, че искат да видят откриване­то на метеорита лично. Предния ден бяха кацнали в етиопската столица и прекараха времето си в най-луксозния хотел на Адис Абеба, докато чакаха резултатите от претърсването на района. Ирония на съдбата беше, че една от най-бедните страни на све­та бе посетена инкогнито от малка група от хора, чието лично богатство надвишаваше това на цяла една държава.

Стайкс се обърна към Уордън:

- Ще сме там до няколко минути.

- Сигурен ли си, че това е мястото? - попита председателят на Групата.

- Не на сто процента, но предвид обстоятелствата, ми се струва доста удачно. Един вулкан би се вписал чудесно в ду­мите на Нанталас за ковачницата на Хефест. - Мееркригер го погледна накриво. - Ползите от класическото образование - до­бави Александър в отговор на физиономията на стареца. - А и преди няколко часа нашият разузнавателен дрон е забелязал, че някакво превозно средство се е насочило към него; все още е там.

- Уайлд и Чейс? - попита Уордън.

- Че кой друг? - изпревари Стайкс София.

Бившият офицер кимна.

- Като се има предвид, че няма абсолютно нищо в тази част на пустинята, което да представлява интерес за човек или звяр, те са единствените хора, които биха дошли тук.

- Не сме сигурни, че въобще са в страната - обади се Викто­рия Бранигън, която стоеше зад Мееркригер.

- Също така не сме сигурни, че не са. Чейс е доказвал много пъти, че може да се разхожда из целия свят незабелязано.

- Браво на него - провикна се Лари. Бащата на Еди беше седнал в дъното на трюма. Мъжът до него бе получил заповеди от Стайкс, ако пленникът създава проблеми, да го усмирява и той го стори, като заби силно лакът в корема на стария Чейс. Възрастният мъж се сви от болка и се опита да си поеме въздух.

- Знаем, че са напуснали Швейцария - продължи Алексан­дър, без да обръща внимание на прекъсването - и са се върнали в САЩ, така че е доста вероятно да са тук сега. Уайлд очевидно има някакво заложено в нея предчувствие, което ѝ показва по­соката. Освен това са силно мотивирани да открият метеорита преди нас.

- Моли се да не успеят - каза Уордън и в гласа му се усеща­ше заплаха.

Стайкс потисна смеха си и се обърна, за да погледне навън през предния прозорец. Вулканът бързо нарастваше. Студените му очи обходиха мястото, опитваха се да намерят някаква следа в близост до голата скала...

- Ей там - каза той. - Ето ги ей там! - показа на пилота какво е видял и онзи насочи хеликоптера в тази посока.

Уордън се наведе напред, за да погледне. Долу се отличава­ше малко цветно петно: някакво превозно средство.

- Приземи се възможно най-близо до него - заповяда инвес­титорът на пилота, след което се обърна към Александър: - Ще можеш ли да го откриеш?

- Проследяването е една от специалностите ми - самодоволно му отвърна англичанинът.

Пилотът насочи хеликоптера към малкото плато; снижава­нето на машината вдигна буря от прах и пясък, която връхлетя джипа. Мъжът успя да приземи летателния апарат само с леко раздрусване.

- Така - обърна се Стайкс към членовете на Групата, - смя­там, че ще е най-добре всички вие да останете тук, докато аз и хората ми открием Уайлд, Чейс и метеорита. Налага се...

- Няма да дремем и да се печем в това нещо - твърдо заяви Уордън. Пилотът скоро щеше да изгаси двигателите, а съответ­но и климатичната система, и температурата във вътрешността на летателния апарат бързо щеше да стане непоносима. - Искам да съм там, когато откриете камъка.

- Както и ние - казаха братята Бул едновременно. Други­те също бяха съгласни, дори и възстарият Рудолф Мееркригер, който не изглеждаше никак обезпокоен, че трябва да се справя с неравния терен.