lovech - Hramat na bogovete

- Онова е ексцентричност, а не перверзия - поправи я Чейс. - Определено ще се възползвам от нея. Сега обаче хвърли един поглед на това. - Еди отиде до портата, наведе се да погледне през цепнатината под нея и извади джобното си ножче. - Дръж фенерчето тук.

Нина освети тясната пролука... и се изуми, когато разбра, че не е това, което изглежда.

- Фалшива е!

Чейс натика ножчето си. Острието потъна по-малко от три сантиметра, преди върхът му да се опре в твърд камък.

- От самото начало ми се стори, че има нещо нередно в това помещение - започна Еди. - Ако то е било част от тунела, преди атлантите да го преобразят в тази зала, и са издигнали тези вра­ти, за да го блокират, защо те не следват посоката му?

Наистина беше така - портата не съвпадаше е входа, от кой­то влязоха.

- Тунелите, образувани от лава, се вият в различни посоки, няма нищо странно в това - констатира Нина.

- Не и толкова много. - Мъжът се върна до входа и огле­да внимателно стаята, след което посочи с пръст направо, към една измазана част в стената, която се намираше на около два метра настрани от портата. - Колкото и да се вие този тунел, нормалното му продължение трябва да е някъде тук.

- Какво искаш да кажеш, че има друга врата?

- Не точно. - Щом не са искали никой да влезе, навярно са я блокирали. Обзалагам се обаче, че тунелът продължава зад тази стена. - Еди прекоси отново стаята и застана пред надписите. - Помещението е затворено, но продължавам да усещам течение. Накъде отива?

Нина насочи фенерчето си нагоре по стената. Над надписите имаше няколко дупки, всяка по няколко сантиметра в диаметър.

- През тези отвори навярно. - Жената взе шепа пръст и я запрати към тях. Песъчинките отразиха лъча светлина... след което бяха засмукани от дупките и се изгубиха в тях. - Опре­делено има нещо оттатък. Как ще стигнем до там? - Еди извади пистолета си. - Аха, виждам. Ще стреляш по стената.

- Не точно. - Извъртя оръжието в ръката си и удари мазил­ката с дръжката му.

- Ааа! - извика Нина ужасена. Спусна се към него, докато той чупеше големи късове гипс и унищожаваше древните писа­ния. - Какво правиш?

- Съжалявам, но ако искаме да минем оттук, тази преграда трябва да бъде разрушена.

- Да, така е - нервно отвърна Уайлд, - но поне ме остави първо да ги снимам! - Тя бързо пребърка чантата за фотоапа­рата си.

Еди въздъхна, но се отдръпна, за да може Нина да направи няколко снимки.

- Готова ли си?

- Да, да. - Жената окачи ремъка на фотоапарата на шията си и се намръщи. - Ще ми се да не правим това, но... хайде, давай.

Чейс се върна при стената и продължи да я обработва. След няколко минути достатъчно мазилка беше съборена, за да се разкрие част от онова, което беше скрито отдолу.

Друга стена. Тази не беше от солидна вулканична скала, бе издигната от каменни блокове и представляваше поредната преграда, която имаше за цел да изолира пътя до Храма на боговете.

Еди извади отново джобното си ножче, за да провери фу­гите между камъните. За разлика от постигнатия резултат при фалшивата порта, този път острието потъна навътре. Мъжът забеляза и нещо друго.

- Топла е.

Нина сложи ръката си върху откритата стена. Беше много по-гореща от нормалната температура в помещението.

- Все пак се намираме във вулкан...

- Така е, но щом стената е топла от тази страна, представи си какво ще е от другата. Нямаме идея и за дебелината ѝ. Разби­ра се, има само един начин да разберем какво се крие отвъд. - Чейс хвърли поглед на раницата с експлозивите.

Настроението на Нина бързо се развали.

- Май по-добре да направя снимки...

* * *

- Готова ли си? - попита я Еди.

Уайлд се сви и прикри ушите си.

- Да, давай.

Чейс превключи селектора на канал 1 на „Full“, махна капа­чето, което предпазваше червения бутон... и го натисна.

Макар да се бяха отдалечили значително в тунела, експлози­ята в залата се разнесе като изстрел. Засипа ги поток от прах и дим, наоколо се затъркаляха камъни.

Еди върна превключвателя в позиция „Safe“ и затвори капа­чето на червения бутон.

- Явно приятелят на Олдърли се е грижил добре за експло­зивите. Разтресоха повече, отколкото очаквах. - Изчакаха пра­хът да се разнесе и тръгнаха обратно към залата. - Усещаш ли това? - попита Чейс след няколко крачки.

- Да - отвърна Нина. Полъхът, който се носеше от вън, се бе превърнал в порив, беше станал толкова силен, че рошеше косите им. Мъглата от прах започна да се прояснява. - Май ус­пяхме да съборим стената. - Продължиха надолу по извиващия се тунел. По пода се забелязваха все повече и повече отломки. Преминаха последния завой и осветиха с фенерчетата си поме­щението, бяха любопитни да видят какво ги чака там.