lovech - Hramat na bogovete

- Може да търси метеорита.

- Или нас.

Нина погледна назад в ленд роувъра. Раницата беше обез­опасена в багажника, положена внимателно между останали­те чанти, които да омекотяват друсането от неравностите по пътя.

- Най-важното е да успеем да взривим камъка, преди да ни намерят.

- И да се измъкнем живи. Това също е изключително важно. - Еди подкара джипа отново. - Има нещо, за което мисля от известно време.

- Какво е то?

- Колко голям е този метеорит? Ако е, знам ли, колкото един диван или кола, разполагаме с достатъчно експлозиви, за да го направим на парчета. Ако обаче е по-голям, може само да улес­ним работата на Групата, като го разделим на части и им осигу­рим достъп до ДНК-то, което се намира в него.

Това беше вероятност, за която Нина също бе помислила.

- Най-доброто, което можем да направим... е най-доброто, на което сме способни - заключи жената. - Ще се опитаме да им стъжним живота, доколкото това е възможно. Ако осъзнаят, че са изгубили всички шансове да изпълнят плана си... ами както каза Глас, те са бизнесмени, ще продължат напред. Може би ще успеем да ги убедим да освободят Лари.

- Групата може и да стори подобно нещо - започна Еди нам­ръщен, - но Стайкс и София не.

- Надявах се да не забележиш тази малка празнота в опти­мистичния ми план.

Джипът продължаваше да се движи в пустошта. Чейс изгуби самолета от поглед, не можеше да каже дали той просто проме­ни курса си, или летеше прекалено далеч, за да го види. Теренът стана по-тежък и го принуди да намали скоростта. Нещо се по­яви на хоризонта пред тях - приличаше на мираж през жежката мараня.

Нина се вторачи в него.

- Това хълм ли е?

- Хълмове по-скоро - констатира Еди, когато още мъждука­щи върхове се появиха на хоризонта. Забеляза, че от най-висо­кия от тях се издига тънка струя пара. - Или вулкани. – Липсата на отговор от съпругата му го обезпокои. - О, мамка му. Нали не мислиш, че...

- Точно там е - обясни му Нина. Лекото, но настоятелно усещане за привличане се засили у нея.

- В някакъв си шибан вулкан?

- Връзва се с видението на Нанталас. Както и с моето, кога­то съединих статуетките в Швейцария. Ако жрицата е изпитала същото като мен, описала го е така, както го е разбирала. Нали помниш, че в Храма на Посейдон пишеше за Хефест, гръцкия - и атлантски - бог на вулканите?

- Значи, камъкът е вътре в него. Чудесно. Как ще го достиг­нем?

- Нямам абсолютно никаква представа. Сигурна съм, че не разполагаме с огнеупорен костюм в багажника. Нали?

- Не мисля, че Олдърли се е сетил да ни сложи.

С приближаването си до него, миражът започна да става все по-солиден. Вулканът не беше особено висок, но пък за сметка на това заемаше огромна площ, почти перфектният му конус се изди­гаше над ниските му хълмове. След около час Нина и Еди стигнаха до него, стръмният му скалист склон беше невъзможен за прео­доляване дори и от автомобил с добри възможности за изкачване като ленд роувъра. Чейс паркира джипа върху едно малко плато, излезе от него и се загледа към върха, от който се издигаше пара.

- Какво ще правим оттук нататък? - попита той. - Ще се изкачим до горе и ще надникнем в кратера, за да видим дали ме­теорът не е там вътре? Или пък някоя тайна база е монорелска? Второто определено ще е по-готино.

Нина се усмихна.

- Съмнявам се дори Блофелд 721да е толкова тъп, че да пос­трои база в активен вулкан... - Жената млъкна и се намръщи.

- Какво?

- Не съм сигурна. Обзе ме някакво друго чувство, че там има нещо... - Уайлд бавно се обърна, закри очите си с ръка, за да ги предпази от слънцето, и погледна нагоре по склона.

- Камъкът?

- Не знам. Усещам някаква връзка с това място... - Нина тръгна по склона като хипнотизирана.

- Хей, чакай малко! - Еди бързо извади раницата е експло­зивите от багажника на ленд роувъра, заедно с още една чанта с провизии от първа необходимост и я последва. - Поне вземи малко вода. - Подаде ѝ чантата.

- Извинявай. Каквото и да се намира там, не е далеч.

Вървяха нагоре по диагонал. Макар вулканът да беше акти­вен, гроздовете растителност в пръстта и геоложките даденос­ти, за образуването на които се изискваха векове, че и хилядо­летия, подсказваха, че не бе изригвал от доста време.

- Поне за едно нещо няма да се тревожим - отбеляза Еди, ко­гато Нина му сподели очевидното. - Не ми се иска да подскачам върху разтопена лава като Лара Крофт.

- И бездруго нямаш нейната фигура - пошегува се Нина. - Но не мисля, че...

Жената замлъкна, когато изкачи едно възвишение и погле­дът й се натъкна на невероятна гледка.