lovech - Hramat na bogovete

Запълзя по покрива с Нина по петите му и стигна ръба. Ваго­ните, също като локомотива, бяха стари, във всеки край разпо­лагаха с открита платформа. Чейс спусна съпругата си на нея, след което слезе и той.

Озоваха се пред врата. Минаха през нея... и бяха посрещна­ти от озадачените погледи на туристите. Скокът им върху пок­рива явно не беше от най-тихите.

- Какво? - изрепчи се насреща им Нина. - Имам билет. - Бръкна в джоба на дрехата си и го извади; наистина се оказа билет за обратната посока.

- Аз обаче нямам - оплака се Еди.

Съпругата му се разположи на едно свободно място и се ухили.

- Ако се появи кондукторът, просто ще се скриеш в тоалет­ната.

* * *

- Какво са направили? - излая Стайкс в телефона си.

- Нека позная - въздъхна София, - изплъзнали са се на хо­рата ти.

Мъжът ѝ хвърли гневен поглед.

- Скочили са на влака. - Александър се наведе и попита шофьора на рейндж роувъра, в който той, София, Уордън и Лари пътуваха. - Можем ли да стигнем до следващата гара преди тях?

- Не и по този път, сър - отговори извинително мъжът. - Влакът минава през тунел, а пътят заобикаля доста.

Стайкс се облегна назад, беше бесен.

- Много лошо - подигра му се Лари.

- Бащата на Чейс е при нас - обади се от предната седалка Уордън и погледна въпросната личност сърдито. - Чейс и док­тор Уайлд дойдоха тук, за да го спасят - ще го сторят отново.

- Само ако успеем да се свържем с тях, за да им поставим ултиматума си, а се съмнявам да се върнат в АСН, където да чакат да им звъннем - каза София. - Ще се опитат да намерят метеорита.

- И да го унищожат - добави Стайкс.

- Но статуетките са в нас - възпротиви се Уордън. - Тя не може да го открие без тях.

- А ние не можем да го открием без нея - отбеляза Алексан­дър. - Знаем само, че е някъде в Етиопия. Навярно Уайлд има доста по-добра идея къде е от това нейно... видение.

Уордън кимна.

- Какво ще правим в такъв случай?

Стайкс се изправи в мястото си.

- Първото, от което се нуждая - започна той повелително ,- е пълен и неограничен достъп до световните ресурси на Групата. Хора, информация, пари - всичко, от всички нейни членове.

Американецът го изгледа подозрително.

- Защо?

- Ако искаме да изпреварим Уайлд и Чейс, нямаме време да обсъждаме стратегията ми. Трябва да действаме бързо и ре­шително. Все още има шанс да ги заловим, преди да напуснат Швейцария, или най-малкото, преди да стигнат до Африка, за съжаление обаче, двамата са много изобретателни... както вече се убеди. Съберем ли достатъчно хора и оборудване в Етио­пия, ще имаме шанс да ги заловим. Тогава можем да принудим Уайлд да локализира камъка за нас...

- ...или да я накараме да ни заведе при него - довърши Уордън.

- Точно така.

Американецът кимна отново.

- Добре. Ще ти осигуря пълен достъп. - Извади телефона си, след което погледна предупредително Стайкс и вдигна пръст: - Не прецаквай нещата.

- Няма - решително му отвърна наемникът. - Не бих им поз­волил да спечелят.

32

Етиопия

Питър Олдърли попи потта от увисналите си мустаци и не­спокойно огледа улицата пред паянтовото кафене.

- Знаете, че въобще не трябва да съм тук - каза той. - МИ-6 не е особено щастлива, когато офицерите ѝ се отправят на непланирани пътешествия до други страни. Ако някой раз­бере...

- Чуйте, всички! - внезапно изкрещя Еди и посочи към мъжа: - Този тук е агент на британските тайни служби! Каз­ва се Питър Олдърли! Хайде, побързайте, вземете си автограф и изслушайте скучната му история как е поправил своя „Форд Капри“, модел 1973! - Никой от преминаващите граждани на Дубти, град, който се намираше в етиопския североизточен ъгъл на шейсет и пет километра от Джибути, не изглеждаше и най-малко заинтересуван от това разкритие, нито пък на ня­кой му се струваше странно, че трима западняци се намираха в града му. Тъй като страната не беше капан за чуждестранните посетители, природата и националният парк на юг привличаха много туристи.

- Еди - смъмри го Нина.Съпругът ѝ се разсмя и се облегна назад.

- Много смешно - измърмори Олдърли. - Всъщност моде­лът е от 1971 година.

- Благодарни сме ти за това, което правиш за нас, Питър - увери го Уайлд. Изминаха два дена, откакто напуснаха Швей­цария, свързаха се с Олдърли и той ги посъветва да минат през Словения, да прелетят над Египет и да кацнат в едноименната столица на Джибути, където офицерът от МИ-6 ги очакваше. Изминаха останалата част от пътя с автомобил. Връзките на

Питър в двете африкански страни им позволиха да осъществят пътешествието без никакви проблеми - срещу скромна такса, разбира се.