lovech - Hramat na bogovete

- Оценяваме и това малко съкровище тук - добави Еди и сбута раницата под масата.

Олдърли изтръпна.

- Внимавай с него!

- Защо? Няма да избухне.

Изражението на офицера от МИ-6 не вдъхваше подобна уве­реност.

- Нали? - попита Нина.

- Принципно подобни експлозиви трябва да са стабилни. Но тези в частност... Нека просто кажем, че срокът им на годност малко е поизтекъл. Нямаше как ей така да ги взема от интендан­та на Воксхол Крос 701! Затова бях скътал известно количество при един познат тук. Не бих ги размахвал много наоколо обаче.

- Какво ще кажеш за детонаторите? - попита Чейс.

- Стандартни са - ползвал си такива преди в САС. Всичките са с нови батерии, но има риск да са остарели и тъй като са за еднократна употреба, няма как да ги пробваме дали работят... нито пък можем да ги уволним. Що се отнася до дистанционно- то... - мъжът взе апарат, който приличаше на малък мобилен те­лефон - ...надеждно е толкова, колкото и всяко друго устройс­тво, закупено на черно, така че... caveat emptor 712 . - Питър дари Нина с извинителна усмивка.

Еди взе устройството от ръката му.

- Как се управлява?

- Достатъчно просто е дори и за теб. - Йоркширецът напра­ви саркастична физиономия. - Има пет канала, които се контро­лират от превключватели. - Олдърли ги посочи, до всеки беше изписана цифра от едно до пет, както и думите „Full“ и „Safe“. Бяха настроени на второто. - Цифрите се отнасят за всеки отде­лен детонатор, a „Full“ вдига във въздуха всичко на мига. Прос­то го включваш и натискаш червения бутон. Бум. Обхватът на устройството е около километър и половина.

- А радиусът на взрива?

- Бих ви посъветвал да сте поне на петдесет метра от него - даже и повече, ако унищожавате цел, която може да създаде шрапнели.

- Определено ще бъдем на повече от петдесет метра в такъв случай - каза Нина.

- Разбирам. - Олдърли отпи от стоящата пред него бутилка с кока-кола. - Наистина ли няма да ми кажете какво сте намисли­ли? Дори и след всичко, което направих за вас, за да ви вкарам в страната?

Жената поклати глава.

- Навярно това ще ти прозвучи като ужасно шпионско кли­ше, но колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за теб. Хора­та, които се опитваме да прецакаме, са изключително могъщи.

- Колко могъщи?

- Достатъчно, че да шепнат в ушенцата на президенти.

- Както и да опозоряват бивши президенти - добави Еди.

Олдърли вдигна едната си вежда.

- Далтън? - Нина кимна. - Чудех се защо се случи това. Обикновено янките прощават всичко, което не е убийство, на бившите си лидери, така че си помислих, че става нещо голямо. Вие двамата определено знаете как да си намирате първокласни врагове.

- Явно те си ни избират - въздъхна жената. - Предполагаме обаче, че разполагат и с министри, на които могат да звъннат по всяко време. Заради това не искаме да те въвличаме в тази история.

- Ако някой в МИ-6 ме попита защо съм си направил не­предвидена екскурзия до Африка - започна отчаяно Олдърли, - просто ще измисля някакво убедително оправдание. Дано съ­ществува такова.

- Кажи им, че си намерил гарнитура за „Капри“ 1973 на етиопския е-вау и е трябвало да си я прибереш лично - предложи му вариант Еди и се ухили.

- Моделът е от 1971-ва - ядоса се Олдърли, но бързо се ус­покои. - Истината е... че ти откри кой стои зад убийството на Мак. Затова поех този риск, поне толкова ти дължа. Благодаре­ние на теб приятелят ни може да почива в мир.

Чейс се натъжи при спомена за своя другар и наставник.

- Все още не - възпротиви се той. - Не и докато не спрем тези задници. И не се погрижа за Стайкс.

- Тук не става въпрос за мъст - напомни му Нина. – Това няма да върне Мак. Доколкото си спомням точно ти казваше, че отмъщението не е професионално.

- Стайкс отдавна потъпка професионалното и го направи лично, като посегна на семейството ми. Всеки войник, поли­цай... дори и призрак ще ти го потвърди. - Чейс погледна към Олдърли за подкрепа и мъжът кимна. - Ебаваш ли се със семейс­твото на някого, получаваш това, което заслужаваш.

- Като се заговорихме за семейства - вметна Питър, - аз трябва да се връщам при моето. - Мъжът си изпи колата и ста­на. - Пожелавам ви късмет... с каквото там сте се захванали.

Нина също се изправи, ръкува се с офицера на МИ-6 и го целуна по бузата.

- Благодаря ти за всичко, Питър.

- Помощта, която оказвах на съпруга ти, ме постави в не особено благоприятно положение, така че нямам нищо против да напусна сцената. Ще се постараете да не разрушавате света, нали?

- Не бих си го и помислил - обеща му Еди. - Благодаря, Ол­дърли. - Последва неловко мълчание, след което двамата мъже се ръкуваха набързо.