Кийра Кас - И заживели щастливо

СЕЛЕСТ

и Изборът

Първа среща

– Само още няколко минути, госпожице – провикна се шофьорът.

Имах чувството, че пътуваме от цяла вечност. Не че имах нещо против колата – беше повече от луксозна, – но започвах да губя търпение. Всички момичета от Западното крайбрежие сигурно вече бяха или в двореца, или близо до него. Междувременно, аз губех ценни моменти в пътуване до летището на Каролина. Защо просто не бях хванала самолета от Клермонт? Дворецът несъмнено можеше да си позволи отделни полети за всички момичета.

Когато свихме по шосето към летището, прибрах четката си за коса и ментовите си бонбони обратно в чантата си. Хвърлих си един последен поглед в огледалцето и колата спря. Побутнах с пръст кожата до едното си око. Бръчка ли виждах? Не, просто трик на светлината. И все пак, щом една сянка можеше да ми причини такова нещо, на какво ли бяха способни още няколко години?

– Госпожице? – обади се пак шофьорът.

Вдигнах поглед към него, питайки се дали наистина изглеждах толкова уморена, колкото ми показваше отражението ми.

– Мога ли да ви помоля за един автограф? – той държеше списание, отворено на страница с реклама на бельо, която бях снимала неотдавна.

Опитах да прикрия отвращението си от факта, че много по-възрастен, дебел мъж ме зяпаше полугола. Усмивките бяха важни в моя бранш, а за да стана принцеса, трябваше да спечеля симпатиите на всички. Затова си придадох любезно изражение и поех списанието.

– Благодаря ви. Дъщеря ми ви е голяма почитателка.

– Така ли? – попитах, облекчена, че автографът е за нея.

– Да, голяма хубавица е, но предпочита да чете списания вместо учебници. Мечтае да стане модел.

Присвих очи насреща му.

– Но щом вие сте шофьор, значи тя е Шестица?

– Да – отвърна той, сякаш пазеше общественото си положение в тайна. Само че ничие не беше тайна. – Надяваме се да я омъжим за момче от по-висока каста, но едва ли ще намерим чак Двойка. Въпреки това малката стиска палци и се труди усърдно.

Не попитах какви са плановете му. Много мъже от високи касти си търсеха момичета трофеи. Понякога подобни уговорки включваха големи суми – макар и по-скромни от действителната цена за изкачване в йерархията. Много рядко се случваше по любов. Не вярвах с дъщеря му да стане така, но и не ме беше грижа.

– Е, тогава ще добавя и едно малко послание към нея – написах „Следвай мечтите си!“ върху цялата страница, внимавайки да не покрия снимката си с мастило, и добавих цветущия си подпис в дъното. – Заповядайте. Желая ù късмет.

– Ще ù предам! Късмет и на вас – отвърна той, докато излизах от колата.

Късметът беше хубаво нещо, само че не ми трябваше. Имах си план.

Сложих слънчевите си очила и наместих маргаритката в косата си. Оттук започваше всичко – това беше първият ми шанс да покажа на останалите момичета, че пред тях стои бъдещата кралица.

Имах опит с подобни съревнования и бях единствената Двойка с истински шанс за победа. Някои от другите може и да имаха повече пари, но аз вече разполагах с множество почитатели, което щеше да е от полза за монархията ни. А що се отнася до всички момичета с каста, по-долна от Втора? Е, те просто губеха времето на всички ни.

Отворих вратата и влязох с парадна крачка в сградата на летището. Лесно разпознах останалите участнички с тъмните им панталони и бели ризи, затова директно се отправих към тях. Внушителната ми поява зад тъмни очила определено оказваше ефект. Ашли, Тройката, изглеждаше съкрушена от присъствието ми, а Марли, Четворката, придоби също толкова смаяно изражение. А, ето я и Петицата! Америка. Знаех, че ще е в моята група, тъй като все пак се намирахме в родната ù Каролина, но въпреки това останах изненадана. Доста се беше спретнала.

Несъмнено щеше да ми бъде забавно с нея. Колкото и да се беше изтупала, със сигурност щеше да прояви простащината си още на първия ден.

– Здравей – престраши се Марли, макар че думата прозвуча по-скоро въпросително.

Свалих очилата си и я огледах от главата до петите. Симпатична беше, но косата ù нямаше никакъв обем. И ако по принцип изглеждаше толкова шашнато, щеше да бъде изхвърлена от двореца още на първата седмица.

– Кога потегляме?

– Още не знаем – отвърна Америка с изненадващо остър тон, като се имаше предвид, че разговаря с по-висшестоящ гражданин. – Благодарение на теб сме назад в графика.