Кийра Кас - И заживели щастливо

– Не видя какво е навън, Марли. Едва ли щяхме да оцелеем.

И така, чакахме, напрягайки слух да доловим вражески гласове, и бяхме облекчени, когато най-сетне чухме приятелски. Стражите минаваха по коридора и чукаха по всички врати. Странно беше, като се замислех: когато се бяхме заключили в онази стая, Кларксън беше кралят; когато бяхме излезли, короната вече принадлежеше на Максън.

Още не съм се била родила, за да видя коронясването на предишния ни крал. Но тази промяна ми се струваше така естествена за страната ни. Може би защото и бездруго винаги с радост се бях подчинявала на Максън. А и работата ни с Картър не намаля, затова нямах много време да размишлявам върху неочакваната смяна на властта.

Подготвях обяда, когато един страж влезе в кухнята и извика името ми. При последния такъв случай ме бяха отвели при кървящата Америка, затова настръхнах. А и не знаех как да разбирам факта, че Картър стоеше до стража, облян в пот от работата си навън.

– Знаеш ли какво се случва? – прошепнах на Картър, докато стражът ни водеше нагоре по стълбището.

– Не. Не мисля, че сме загазили, но винаги е стряскащо да те извика страж.

Преплетох ръка с неговата и брачната ми халка се извъртя така, че възелчето се заклещи между пръстите ни.

Стражът ни заведе в Тронната зала, където обикновено се посрещаха важни гости и се провеждаха специални церемонии, свързани с короната. Максън седеше в далечния край на залата с корона на глава. Изглеждаше толкова мъдър. Сърцето ми запя от радост, като видях Америка да седи на по-малък престол от дясната му страна със сключени в скута си ръце. На нейната глава още нямаше корона – щеше да я получи на сватбения им ден, – но в косата ù имаше приличащо на слънце украшение и вече изглеждаше така царствено.

На маса от едната им страна седяха група съветници, които се ровеха из купчина документи и пишеха усилено.

Последвахме стража по синята пътека към подиума. Той спря точно пред крал Максън и му се поклони, после отстъпи встрани, оставяйки двама ни с Картър пред троновете.

Картър бързо сведе глава в поклон.

– Ваше Величество.

Аз изпълних реверанс.

– Картър и Марли Удуърк – подхвана той с усмивка. Сърцето ми щеше да се пръсне от щастие, като чух цялото си име на омъжена жена. – Като благодарност за вярната ви служба на кралското семейство, аз, кралят ви, си позволявам да отменя наложеното ви наказание.

Двамата с Картър се спогледахме плахо, чудейки се как да разбираме думите му.

– Разбира се, физическото ви наказание вече е факт, но всички останали постановления могат да бъдат анулирани. Доколкото знам, сте били понижени в Осмици?

Странно ми беше, че ни говореше така, но явно трябваше да спазва определени правила. Картър отговори вместо двама ни.

– Да, Ваше Величество.

– А вярно ли е, че през последните два месеца живеете в двореца, вършейки работа на Шестици?

– Да, Ваше Величество.

– Вярно ли е също така, че госпожа Удуърк е оказала помощ на бъдещата ни кралица, когато тя не се е чувствала добре?

Усмихнах се на Америка.

– Да, Ваше Величество.

– А вярно ли е, че през това време вие, господин Удуърк, обичате и закриляте госпожа Удуърк, бивша представителка на Елита, следователно безценна Дъщеря на Илеа, подсигурявайки ù най-доброто, което е било по силите ви при посочените обстоятелства?

Картър сведе поглед, сякаш се питаше дали наистина ми беше дал достатъчно.

Затова се обадих вместо него.

– Да, Ваше Величество!

Видях, че съпругът ми преглъща сълзите си. Точно той ми беше повтарял, че животът ни няма да остане такъв завинаги, беше ме насърчавал в дългите дни. Как можеше да си помисли, че това е недостатъчно?

– Съобразно със службата ви, аз, крал Максън Шрийв, ви освобождавам от кастовата ви принадлежност. От този момент нататък не сте Осмици. Картър и Марли Удуърк, вие сте първите безкастови граждани на Илеа.

Примигнах насреща му.

– „Безкастови“, Ваше Величество? – Надникнах към Америка и я видях да ми се усмихва лъчезарно с блеснали от сълзи очи.

– Точно така. Вече сте свободни да направите два избора. Първо, трябва да решите дали бихте искали да останете в двореца. И второ, да ми съобщите каква професия имате желание да практикувате. Каквото и да решите, двамата с годеницата ми с радост ще ви подсигурим жилище и всякаква помощ. Но дори при това положение няма да имате каста. Просто ще бъдете себе си.

Обърнах се към Картър онемяла от изумление.