Сюзън Филипс - Мис Каприз

Франческа не искаше да слуша повече. Хвърли бесен поглед към всички и се отдалечи от сцената. Кринолинът на роклята се люлееше около нея, а кръвта кипеше във вените й, докато се носеше през имението към фургоните в търсене на Лу Стайнър. Бяха я направили на глупачка! Беше продала дрехите си и бе пропътувала половината свят, за да играе второстепенна роля във вампирски филм!

Треперейки от гняв, тя откри Стайнър, седнал зад метална маса под дърветата близо до камиона с храната. Обръчът на роклята се повдигна откъм гърба й, когато спря внезапно, и се удари в краката на масата.

- Приех тази работа, защото чух, че господин Байрон има репутация на изтъкнат режисьор! - заяви тя, жестикулирайки ядосано.

Той вдигна поглед от полуизядения си сандвич.

- Кой ти каза това?

Пред очите й заплува самодоволният образ на Миранда Гуимуик и всичко й стана ослепително ясно. Миранда, която се предполагаше, че е феминистка, беше саботирала друга жена в заблуден опит да защити брат си.

- Той ми каза, че прави духовни послания! - възкликна Франческа. - Какво общо има всичко това с духовните послания или с жизнената сила, или с Фелини, за бога!

Стайнър се подсмихна.

- А защо си мислиш, че го наричаме Лорд Байрон? От устата му и гоената звучат като поезия. Разбира се, те си остават говна, когато приключи с тях, но ние не му го казваме. Евтин с и работи бързо.

Франческа все още се опитваше да вярва, че става въпрос за недоразумение, че съществува някакъв малък лъч надежда, за което настояваше оптимистичната й натура.

- Ами „Златната палма“? - попита вцепенено.

- Златната какво?

- Палма. - Чувстваше се като глупачка. - Филмовият фестивал в Кан.

Лу Стайнър я зяпна за момент, преди да се разсмее толкова силно, че изплю малко парче шунка.

- Захарче, единствената палма, с която Лорд Байрон си е имал работа, е онази в гащите му. Последният филм, който направи за мен, беше съвместно режисираният „Клането“, а този преди него беше „Аризонските затворнички“. Представи се много добре в автокината.

Франческа едва насилваше думите да излизат от устата й.

- И той наистина очаква от мен да участвам във вампирски филм?

- Нали си тук?

Тя незабавно взе решение.

- Не задълго! Ще си събера багажа точно за десет минути и очаквам от вас да сте ми приготвили чек за покриването на пътните ми разходи, както и шофьор, който да ме откара до летището. А ако използвате и един кадър от тези, които заснехме днес, ще ви съдя до края на проклетия ви живот!

- Ти подписа договор, така че няма да имаш късмет.

- Подписах го под фалшив предлог.

- Глупости. Никой не те е лъгал. И можеш да забравиш за всякакви пари, докато не завършиш снимките.

- Настоявам да ми платите това, което ми дължите! - Почувства се като някаква ужасна продавачка на риба, която се пазари на улицата. - Трябва да ми платите за пътуването. Имахме споразумение!

- Няма да получиш и пени, докато не завършиш последната сцена утре. - Той плъзна неприятно очи по нея. - Това е сцената, в която Лойд те иска гола. Нарича я „дефлорирането на невинността“.

- Лойд ще ме види гола в деня, в който получи „Златната палма“! - Тя се врътна на пети и тръгна, но един от розовите волани на полата й се закачи за ъгъла на металната маса. Тя го издърпа, за да го освободи, и го скъса.

Стайнер скочи от масата.

- Хей, внимавай с костюма! Тези неща струват пари!

Тя грабна тубата с горчица от масата и изстиска огромна купчина върху роклята.

- Колко ужасно - каза подигравателно. - Изглежда, че този трябва да се изпере!

- Кучка такава! - изкрещя той след нея. - Никога повече няма да си намериш работа! Ще се погрижа никой да не те наеме дори да му изхвърляш боклука.

- Страхотно! - отвърна му тя. - Защото, откакто съм тук, съм се нагледала на повече боклук, отколкото мога да понеса!

Грабна диплите на роклята с две ръце, вдигайки я до коленете, прекоси ливадата и се отправи към кокошарника. Никога, абсолютно никога през целия й живот не се бяха отнасяли с нея толкова подло. Щеше да накара Миранда Гуинуик да си плати за това унижение, дори ако това беше последното нещо, което ще направи. Щеше да се ожени за проклетия Никълъс Гуинуик веднага щом се прибере!

Когато стигна до стаята си, беше пребледняла от гняв и видът на неоправеното легло подсили яростта й. Сграбчи грозната зелена лампа от тоалетната маса и я запрати през стаята в отсрещната стена. Разрушението не помогна, все още се чувстваше така, сякаш някой я беше ритнал в корема. Измъкна куфара си изпод леглото и натъпка дрехите, които беше разопаковала предната вечер, затръшна капака и седна върху него.