Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Изобщо не съм нервна - заяви тя. Боже мили, беше излизала с принца на Уелс. Как изобщо някой можеше да си помисли, че нещо подобно ще я изнерви? - Лойд, тази рокля...

- Чудесна е, нали? - Той я поведе към гостната, като я насочи между две камери и гора от светлини в предната част на снимачната площадка, която беше обзаведена със столове в стил „Хепълуайт“, тапицирано диванче и свежи цветя в стари сребърни вази. - В първия кадър ще стоиш пред онези прозорци. Ще те осветяваме отзад, така че всичко, което трябва да правиш е да се движиш напред, когато ти кажа, и да оставиш великолепното си лице бавно да дойде на фокус.

Споменаването на великолепното й лице успокои част от възмущението й заради отношението към нея и тя го погледна по-мило.

- Мисли за жизнената сила - напътстваше я той. - Гледала си Фелини с неговите мълчаливи герои. Макар че Лусинда не казва и дума, присъствието й трябва да се излъчва от екрана и да сграбчи публиката за гърлото. Тя е символ на недостижимото. Жизненост, сияние, магия! - Той сви устни. - Боже, надявам се, че няма да е толкова езотерично, че кретените в публиката да пропуснат смисъла.

През следващия час Франческа стоеше неподвижна за проби на светлината, а после се концентрира върху кратка репетиция, докато правеха финалните настройки. Беше представена на Флетчър Хол, тъмен актьор със зловеща външност, облечен във фрак и панталон, който играеше главната мъжка роля. Макар че следеше клюките за филмовите звезди, никога не го беше чувала и още веднъж се почувства завладяна от лошите си предчувствия. Защо не разпознаваше никое от имената? Може би беше сгрешила, че не научи повече за продукцията, преди да се втурне толкова сляпо. Може би трябваше да помоли за сценария... Но вчера беше прочела договора си и там всичко изглеждаше наред.

Предчувствията й постепенно се изпариха, когато засне първата сцена с лекота, застанала пред прозореца и следваща инструкциите на Лойд.

- Красиво! - повтаряше той непрестанно. - Великолепно! Ти си родена звезда, Франческа. - Комплиментите я успокоиха и въпреки нарастващото неудобство от роклята, между снимките се отпусна и пофлиртува с част от мъжете от екипа, които бяха толкова внимателни с нея предната вечер.

Лойд я снима как върви из стаята и прави дълбок реверанс на Флетчър Хол, и реагира на диалога му, като го гледа замислено. До обяд, когато я освободиха от костюма й за час, тя установи, че всъщност дори се забавлява. След почивката Лойд я разположи на няколко места в гостната, където засне близки кадри от всеки възможен ъгъл.

- Красива си, скъпа! - извика той. - Боже, това сърцевидно лице и тези чудесни очи са направо идеални. Развържете косата й! Красиво! Красиво! - Когато обяви почивка, Франческа се протегна като котка, която тъкмо са почесали по гърба.

В късния следобед приятното усещане беше отстъпило на разтапящата жега от времето и светлините на прожекторите. Вентилаторите около сцената почти не разхлаждаха въздуха, понеже ги изключваха, когато камерите работеха. Тежкият корсет и многобройните слоеве волани задържаха топлината до кожата й и накрая имаше чувството, че ще припадне.

- Абсолютно невъзможно ми е да продължа - заяви накрая тя, докато гримьорът леко попиваше мъничките перли пот, които бяха започнали да се образуват по линията на косата й по най-отвратителен начин. - Изпарявам се от тази жега, Лойд.

- Само още една сцена, скъпа. Само още една. Погледни ъгъла на светлината, влизаща през прозореца. Кожата ти със сигурност ще сияе. Моля те, Франческа, ти си истинска принцеса. Моята изящна, безукорна принцеса.

Как можеше да му откаже?

Лойд я поведе към един знак, отбелязан на пода, недалеч от камината. Тя беше разбрала, че началото на филма се върти около пристигането на млада английска ученичка в плантация в Мисисипи, където трябва да стане булка на усамотилия се собственик, мъж, който Франческа прие, че трябва да прилича на Рочестър от „Джейн Еър“, макар че Флетчър Хол й изглеждаше прекалено мазен, за да бъде романтичен герой. За нещастие на ученичката, но за щастие на Франческа, Лусинда трябваше да умре трагично още същия ден. Франческа вече си беше представила великолепната сцена, която възнамеряваше да изиграе с подобаващо количество сдържана страст. Предстоеше й да открие какво общо имаха плантаторът и Лусинда с основната история, която се развиваше в наши дни и изглежда, включваше голям брой женски образи, но тъй като тя нямаше да се появява в тази част от филма, това не я интересуваше.