Сюзън Филипс - Мис Каприз

Той обви с ръка кръста й и я понесе. Докато я носеше към багажника на колата, тя му достави удоволствието да се опита да се измъкне, макар че по негово мнение можеше да положи и малко повече усилия.

- Аз не съм от жените, които можеш да имаш върху капака на кола - каза с толкова надменен тон, сякаш беше кралицата на Англия. Само дето Дали не можеше да си представи кралицата на Англия да движи ръката си нагоре-надолу по предната част на джинсите му по същия начин.

- Не можеш да ме заблудиш с акцента си, мадам – провлачи той. - Знам много добре, че вие, американките, обичате секси изпълненията.

Когато Франческа отвори уста да му възрази, той се възползва и я целуна продължително, за да си осигури няколко минути мълчание. Най-накрая тя започна да разкопчава ципа му, което не й отне дълго - Франси беше истинска магьосница с дрехите.

В началото любовта им бе страстна и си шепнеха мръсни думички, но постепенно стана нежна и сладка, точно като чувствата им един към друг. Не след дълго и двамата се оказаха на задния капак на колата върху розовия сатенен чаршаф, който Франческа държеше в багажника за подобни спешни случаи.

Гледаха се в очите, без да кажат и дума, просто се гледаха, а после се целунаха - с толкова много любов и разбиране, че беше трудно да си спомнят какви бариери е имало някога помежду им.

Дали шофира на връщане към Уайиет. Когато се озоваха на главния път, Франческа се беше сгушила до него, а той се чувстваше отпуснат и доволен, доволен от себе си, че бе проявил достатъчно разум да се ожени за Мис Каприз. И точно тогава Мечката направи едно от своите все по-редки включвания.

Изглежда, има опасност заради тази жена да се превърнеш в истински глупак.

Правилно си схванал - отвърна му Дали и целуна нежно Франческа по главата.

Мечката се разсмя.

Браво на теб, Бодин.

Вдругия край на Уайнет, Теди и Скийт седяха един до друг на една скована дървена пейка, а черниците над главите им ги заслоняваха от лятното слънце. Седяха тихо, нямаше нужда да говорят. Скийт се взираше надолу към полегатия затревен хълм, а Теди си пийваше кола. Носеше любимите си камуфлажни панталони, смъкнати ниско на хълбоците, заедно с бейзболна шапка с американския флаг. В центъра на тениската му с надпис „Аджи“ почетно място заемаше значка „НЕ на ядреното оръжие“.

Според Теди това лято в Уайнет бе най-хубавото в живота му. Тук караше колело, което беше невъзможно в Ню Йорк, и двамата с баща му бяха построили слънчев колектор в задния двор. Все пак някои от приятелите му липсваха и той не отхвърляше напълно идеята, че след няколко седмици щяха да се върнат в града. Госпожица Пиърсън му беше писала отличен за социалния проект, който бе направил за имиграцията. Каза, че историята, която бе написал за това, как майка му е дошла в Америка, и всичко, което й се е случило, е най-интересният доклад, който някога е получавала. А учителката му за следващата година беше най-готината в цялото училище. Също така имаше много музеи и забележителност в Ню Йорк, които искаше да покаже на баща си.

- Готов ли си? - попита го Скийт, като стана от пейката, на която седяха.

- Май да. - Теди шумно допи последните капки от колата и захвърли празната си чаша към коша за боклук. - Не виждам защо трябва да пазим това в такава тайна - изръмжа той. - Ако не беше толкова тайно, можехме да идваме тук по-често.

- Не го мисли - отвърна Скийт, заслони очите си с ръка и погледна по хълма към първия грийн. - Ще кажем на баща ти за това, когато аз реша.

Теди обичаше да идва на голф игрището със Скийт, затова не възрази. Взе ууд номер три от чантата със стари стикове, които той бе направил за него. След като подсуши дланите на ръцете си в крачолите на панталона, той постави топката, наслаждавайки се на идеалния баланс върху червения дървен тий. Докато заемаше позиция, погледна по тревистия склон към далечния грийн. Изглеждаше толкова красив и блестящ на слънчевата светлина. Толкова много обичаше голф игрищата, може би защото бе градско дете. Подуши леко чистия въздух, подготви се за удар и замахна.

Стикът удари топката с глухо „прас“.

- Как беше? - попита Теди, взирайки се към феъруея.

- Около сто и осемдесет ярда - отвърна Скийт и се засмя. -Никога не съм виждал малко дете да запраща топката толкова далече.

Теди беше раздразнен.

- Не е кой знае какво, Скийт. Не знам защо винаги го изкарваш голяма работа. Да удариш голф топка, е лесно. Виж, футболът или бейзболът са наистина трудни. Докато всеки може да удари голф топката.