Сюзън Филипс: Мис Каприз

- Като говорим за тренировки - започна тя, - с наближаващия Шампионат на ПГА...

- Олеле.

- Скъпи, не казвам, че миналата седмица имаше проблем с дългите айръни. Боже, ти спечели турнира, така че сигурно не е било нищо особено. И все пак си мислех, че ще искаш да прекараш няколко часа след интервюто на терена и да видиш не можеш ли да ги подобриш поне малко. - Тя му хвърли онзи нежен, невинен поглед, който не го заблуди и за миг. - Със сигурност не очаквам да победиш на ПГА - продължи Франческа. - Това лято ти вече спечели две титли и не е нужно да печелиш всеки турнир, но...

Гласът й затихна, сякаш беше осъзнала, че вече е казала достатъчно. Повече от достатъчно. Едно нещо беше научил за Франси - беше ненаситна за голф титли.

Тя излезе от тесния асфалтов път и подкара по черен, който вероятно не бе използван от времето на апачите. Старата уайнетска кариера беше на около половин миля в противоположната посока, но той не го спомена. Половината от удоволствието да е с Франси беше да я гледа как импровизира.

Тя захапа долната си устна и се намръщи.

- Кариерата трябва да е тук някъде, макар че вероятно това няма значение.

Той кръстоса ръце пред гърдите си и се престори, че задрямва.

Тя се изкикоти.

- Не мога да повярвам, че снощи Холи Грейс се появи в „Роустабаут“ в рокля за бременни, та тя е едва в третия месец. А Джери няма абсолютно никаква представа как да се държи в кръчма. Прекара цялата вечер в пиене на бяло вино и разговори със Скийт за чудесата на естественото раждане. -Франческа пое по някакъв още по-лош път. - Не съм напълно сигурна, че Холи Грейс постъпи правилно, като доведе Джери в Уайнет. Тя искаше той да опознае родителите й по-добре, но горката Уинона е абсолютно ужасена от него.

Франческа погледна към Дали и видя, че се преструва, че спи. Усмихна се на себе си. Вероятно нямаше значение. Дали все още не реагираше съвсем разумно на темата за Джери Яфе. Разбира се, и тя самата не беше напълно разумна известно време. Джери изобщо не трябваше да въвлича Теди в схемите си, без значение колко го бе молил синът й. След инцидента със Статуята на Свободата тя, Дали и Холи Грейс правеха всичко възможно Теди и Джери да не остават насаме за повече от пет минути.

Внимателно натисна спирачките и насочи колата по един изровен път, който свършваше в рехава група кедри. Удовлетворена от това, че местността е напълно пуста, натисна бутона за смъкване на прозорците и изключи двигателя. Утринният ветрец беше приятно топъл и леко прашен.

Дали все още се преструваше, че спи, а ниско над очите си бе смъкнал шапката с американския флаг. Франческа изчака малко, наслаждавайки се на очакването. Освен всичкия смях и закачки между тях, двамата бяха открили спокойствие в компанията на другия, усещане за идеален уют, което се получаваше само след като си познал и най-тъмните страни на другия.

Тя се протегна, дръпна шапката му и я хвърли на задната седалка. После целуна затворените му клепачи и прокара пръсти през косата му.

- Събуди се, съкровище, имаш работа за вършене.

Той захапа долната й устна.

- Нещо конкретно ли имаш предвид?

- Аха.

Дали мушна ръка под бялото потниче и проследи с пръсти извивката на гръбнака й.

- Франси, разполагаме с идеално легло в Уайнет и с още едно на трийсетина километра от града.

- Второто е твърде отдалечено, а първото е пренаселено.

Той се засмя. Теди беше затропал по вратата на спалнята им рано сутринта и после се беше покатерил в леглото, за да ги попита за мнението им дали когато порасне, да не стане детектив, или все пак учен е по-добре.

- Не се предполага женените хора да се любят в кола - каза той и отново затвори очи, когато тя се настани в скута му и започна да целува ухото му.

- В къщите на женените хора не се провеждат срещи на Приятели на Уайнетската обществена библиотека в едната стая, а другата да е окупирана от армия тийнейджърки - отвърна тя.

- Тук имаш право. - Дали повдигна леко полата й, така че да може да го възседне. После започна да гали бедрата й и бавно да се придвижва нагоре. Изведнъж разтвори широко очи. -Франси Дей Бодин, та ти не носиш бельо!

- Така ли? - промърмори Франческа с престорено отегчен глас. - Колко съм палава.

Тя търкаше гърдите си в неговите, целуваше ухото му, умишлено го подлудяваше. Дали реши, че е крайно време да покаже на Мис Каприз кой е шефът в семейството. Отвори вратата и се измъкна навън, като я взе със себе си.

- Дали... - възрази Франческа.