Сюзън Филипс - Мис Каприз

Дали не изглеждаше убеден.

- Франси, той е и твой син. С такова генетично наследство ми се струва, че би могъл да изпадне в беда навсякъде.

- Да отидем да го потърсим.

Предложи го повече от желание да бъде сама с Дали, отколкото от загриженост за Теди. Островът беше затворен за туристи още час. Какво можеше да му се случи?

Докато оставяше чашата с пунша, забеляза, че Наоми стиска ръката на Бен Пърлман и гледа нагоре. Франческа заслони очи и също погледна натам, но видя само малък самолет, който кръжеше над главите им. И после забеляза, че от него падна нещо. Докато го наблюдаваше, се отвори парашут. Един по един, хората около нея поглеждаха към небето и наблюдаваха снижаването на парашутиста към Либърти Айлънд.

Докато парашутът падаше, от него постепенно се разгъваше дълъг бял флаг. На транспаранта бяха отпечатани черни букви, но беше почти невъзможно да се прочетат, докато вятърът го нагъваше в различни посоки и заплашваше да го оплете във въжетата на парашута. Неочаквано флагът се изпъна.

Франческа усети как нечии остри нокти се забиват в ръкава на коприненото й сако.

- О, боже! - прошепна Холи Грейс.

Очите на всички, както и на телевизионните камери, се приковаха в надписа:

ОМЪЖИ СЕ ЗА МЕН, ХОЛИ ГРЕЙС

Макар че беше скрит от каската и белия гащеризон, парашутистът не можеше да е друг освен Джери Яфе.

- Ще го убия - каза Холи Грейс, а от всяка нейна дума капеше отрова. - Този път отиде твърде далеч.

После вятърът се обърна и се показа другата страна на флага.

На нея имаше рисунка на щанга.

Наоми се приближи до Холи Грейс.

- Съжалявам - каза тя. - Опитах се да го спра, но той толкова много те обича, а и отказва да прави нещата по лесния начин.

Холи Грейс не отговори. Не откъсваше очи от снижаването на парашута, който първоначално се приближи до острова, но после започна да се отклонява. Наоми изписка тихо, а пръстите на Холи Грейс се забиха по-силно в ръката на Франческа.

- Отива към водата - изплака тя. - О, боже, ще се удави. Ще се оплете в парашута и в този глупав флаг... - Тя се откъсна от Франческа и се затича към брега, като крещеше с пълно гърло: - Ти, глупав комуняга! Ти, тъп, глупав...

Дали обви с ръка раменете на Франческа.

- Имаш ли представа защо на този флаг има рисунка на дръжки?

- Това е щанга - отвърна му тя и затаи дъх, когато Джери прескочи дигата и се приземи на поляната на около петдесет метра от тях.

- Холи Грейс здравата ще го подреди заради това - подхвърли Дали с абсолютно задоволство. - Боже, тя е бясна.

„Бясна“ не беше точната дума. Холи Грейс беше откачила. Беше обзета от толкова силен гняв, че едва се сдържаше. Докато Джери се бореше да събере парашута, тя му крещеше всякакви обидни думи.

Той събра на куп парашута и флага и ги захвърли на тревата, така че най-накрая освободи и двете си ръце, за да се справи с нея. Когато видя зачервеното й лице и почувства жегата на яростта й, осъзна, че ще му трябват наистина и двете.

- Никога няма да ти простя за това - извика тя, като удари ръката му за задоволство на операторите. - Нямаш достатъчно опит, за да правиш такъв скок. Можеше да се убиеш. Щеше ми се да беше!

Той свали каската и къдравата му коса се разроши като на тъмен ангел.

- Опитвам се да говоря с теб от седмици, но ти не искаш да ме видиш. Освен това сметнах, че ще ти хареса.

- Да ми хареса! - Тя почти го заплю. - Никога през живота си не съм се чувствала толкова унизена! Направи ме на глупачка. Нямаш и грам здрав разум. Нито грам!

- Джери! - Той чу Наоми да го вика и видя с периферното си зрение охраната на статуята да тича към него.

Знаеше, че няма много време. Това, което бе направил, определено беше незаконно и не се съмняваше и за миг, че арестът ще му се размине.

- Просто ти направих публично предложение, Холи Грейс. Какво още искаш от мен?

- Опозори се публично. Да скочиш от самолет и замалко да се удавиш с този глупав флаг. И защо си нарисувал кучешки кокал на него? Имаш ли нещо против да ми кажеш какво означава това?

- Кокал? - Джери размаха отчаяно ръце. Без значение какво правеше, не можеше да угоди на тази жена и ако я загубеше и този път, никога нямаше да си я върне. Само мисълта за това го смрази. Холи Грейс Бодин беше единствената жена, която не беше успял да покори, единствената жена, която го караше да чувства, че може да победи света, и имаше нужда от нея, както се нуждаеше от кислород.

Охраната почти беше стигнала до него.

- Сляпа ли си, Холи Грейс? Това не е кучешки кокал. За бога, направих ти най-невероятното предложение, а ти не си успяла да го схванеш.