Сюзън Филипс - Мис Каприз

Дали се разсмя, после я целуна, преди да я попита кога ще се оженят.

- Спечелих те по всички правила - каза й той. - Сега е време да получа възнаграждението си.

Франческа и Дали бяха облечени и седяха в дневната, когато няколко часа по-късно Консуело и Теди се върнаха. Те бяха прекарали чудесна вечер в Медисън Скуеър Гардън, където Дали ги беше изпратил с два билета, за да гледат „най-великото шоу на Земята“. Консуело видя зачервените лица на Франческа и Дали и веднага разбра какво са правили, докато тя и Теди са гледали опитомяването на тигри. Теди и Дали се държаха любезно един с друг, но предпазливо. Момчето все още беше убедено, че Дали се преструва, че го харесва, само заради майка му, докато Дали се опитваше да разбере как да поправи вредата, която беше нанесъл.

- Теди, какво ще кажеш да ме заведеш на върха на Емпайър Стейт Билдинг утре след училище? - предложи той. - Много ми се иска да го видя.

За момент си помисли, че ще му откаже. Теди взе цирковата програма, навита на руло и духна през нея с престорено нехайство.

- Мисля, че става. - Рулото се превърна в телескоп и Теди погледна през него. - Стига да се върнем навреме, за да гледам „Глупаците“ по телевизията.

На следващия ден двамата се изкачиха до наблюдателната площадка. Теди спря на голямо разстояние от защитните мрежи на ръба, защото от височината му се завиваше свят. Дали застана точно до него, защото и той самият не си падаше по високото.

- Днес не е достатъчно ясно, за да се види Статуята на Свободата - каза Теди и посочи към залива. - Понякога можеш да я зърнеш ей там.

- Искаш ли да ти взема един гумен Кинг Конг от щанда? -попита го Дали.

Теди много харесваше Кинг Конг, но поклати глава. Мъж, който носеше яке с логото на баскетболен отбор, разпозна Дали и го помоли за автограф. Теди беше свикнал да изчаква възрастните, докато раздават автографи, но Дали се подразни. Когато мъжът най-накрая се отдалечи, момчето го погледна и каза мъдро:

- Това върви заедно с работата.

- Моля?

- Когато си известен, хората имат чувството, че те познават, дори да не е така. Имаш определени задължения.

- Звучиш като майка ти.

- Нея често я заговарят.

Дали го погледна за момент.

- Знаеш, че в бъдеще ще става още по-зле, нали, Теди? Майка ти ще се разстрои, ако не спечеля още няколко турнира за нея, и всеки път когато ние тримата излизаме, ще има много повече хора, които ще ни зяпат.

- Вие двамата с мама ще се жените ли?

Дали кимна.

- Много обичам майка ти. Тя е най-хубавата жена на света. - Пое си дълбоко въздух и се хвърли с главата напред, както правеше Франческа. - Обичам и теб, Теди. Знам, че може би ще ти е трудно да го повярваш заради начина, по който се държах, но е истина.

Теди свали очилата си и се отдаде на основно почистване на стъклата им с подгъва на тениската си.

- Ами Холи Грейс? - попита той, като вдигна стъклата срещу светлината. - Това означава ли, че вече няма да се виждаме с Холи Грейс, защото вие двамата сте били женени?

Дали се усмихна. Теди може и да не беше приел това, което току-що чу, но поне не се отдръпна.

- Няма да се отървем от Холи Грейс, дори и да се опитаме. Майка ти и аз я обичаме, тя винаги ще е част от семейството. Скийт също, както и госпожица Сибил. Заедно с всичките бегълки, които майка ти прибира.

- Ами Джери? - попита Теди.

Дали се поколеба.

- Предполагам, че това се отнася и за Джери.

Теди вече не се чувстваше толкова замаян и пристъпи малко по-близо до защитните мрежи. Дали не беше толкова нетърпелив да се приближи до ръба, но го последва.

- Двамата с теб трябва да си поговорим за някои неща -каза той на Теди.

- Искам един Кинг Конг - заяви рязко момчето.

Дали видя, че той все още не е готов за разкритието, и преглътна разочарованието си.

- Трябва да те питам нещо.

- Не искам да говоря за това.

Теди инатливо преплете пръсти в мрежата.

Дали направи същото с надеждата, че ще се справи добре с предстоящото.

- Случвало ли ти се е да отидеш да играеш с приятел и когато пристигнеш у тях, да откриеш, че е направил нещо специално, докато те е нямало? Може би крепост или замък?

Теди кимна предпазливо.

- Може би е направил люлка или е построил писта за колите си?

- Или може би е направил хубав планетариум от найлонови торби и фенерче - прекъсна го Теди.

- Или планетариум от найлонови торби - бързо се поправи Дали. - Във всеки случай си погледнал планетариума и си помислил колко е страхотен, дори си завидял, дето сам не си го направил. - Дали пусна оградата и задържа погледа си върху Теди, за да е сигурен, че момчето го разбира. - И понеже завиждаш, вместо да кажеш на приятеля си колко страхотен планетариум е направил, ти вирваш нос и му казваш, че не е чак толкова страхотен, макар че това е стопроцентово най-хубавият планетариум, който някога си виждал.