Сюзън Филипс - Мис Каприз

Ще се провалиш, Бодин. Ще докажеш всичко, което Джейси някога ти казваше. И аз ти го повтарям от години. Нямаш достатъчно кураж да завършиш играта. Не и срещу мен.

Дали се обърна към загражденията и видя, че Франческа го гледа. Докато отвръщаше на погледа й, тя постави единия си крак пред другия и леко сгъна коляно, така че нелепата й рокля с волан на точки да се повдигне по крака. Изпъна назад рамене, така че меката тъкан да се опъне но гърдите й и да очертае всеки детайл от тях. Ето го трофея ти, заявяваше му откровено това дребничко тяло. Не забравяй за какво играеш.

Той запрати топката в петнайсетия феъруей и си обеща, че когато всичко свърши, никога повече няма да си позволи да се приближи до жена със сърце на кучка. Веднага щом турнирът приключеше, щеше да даде на Франческа Дей урок, който да запомни за цял живот - щеше да се омъжи за първата срещната сладкодумна красавица.

Достигна до нар на петнайсетата и шестнайсетата дупки. Същото направи и Никлаус. Синът на Джак беше до него през цялото време, подаваше му стиковете, помагаше му да прецени грийновете. Докато собственият му син стоеше край въжетата, облечен с хулигански суитшърт и израз на свирепа решимост върху лицето. Сърцето на Дали се изпълваше всеки път щом погледнеше към него. По дяволите, беше смело момче.

Седемнайсетата дупка беше малка и гадна. Джак поговори с публиката, докато вървеше към грийна. Беше свикнал с напрежението и не обичаше нищо повече от рискованата игра. Дали се потеше под ризата и ръкавиците си. Беше известен с шегите си с публиката, но сега запази злокобно мълчание. Никлаус играеше най-добрия голф в кариерата си, сдъвкваше феъруеите, изгаряше грийновете. Четиресет и седем годишните бяха твърде стари, за да играят по този начин, но някой беше забравил да му го каже. И сега само Дали Бодин стоеше между най-великия играч в историята на голфа и поредната му титла.

По някакъв начин Дали направи още един пар, но Джак също успя. Все още бяха наравно и на последната дупка.

Операторите балансиращи портативни камери на раменете си, следваха всяка тяхна крачка, докато отиваха към осемнайсетата дупка. Телевизионните коментатори сипеха суперлативи един след друг, докато слухът за кървавото състезание на „Стария завет“ се разпространяваше из света на спорта, звъняха телефони, а следобедните неделни рейтинги на каналите скачаха до небесата. Зрителите около играчите вече бяха хиляди, а трескавото им вълнение се дължеше на осъзнаването, че каквото и да се случи, те ще станат свидетели на велика игра. Публиката бе очарована от Дали още откакто той бе новобранец и хората очакваха от години да спечели голям турнир. Но и мисълта да бъдат на живо, когато Джак отново печели, беше също неустоима. Сякаш отново присъстваха на „Мастърс“ от 1986 година и гой се носеше като бик към финала, неумолим като природна стихия.

Дали и Джак изпълниха солидни драйвове на осемнайсетата. За дупката трябваше дълъг пар - пред нея, в левия ъгъл на грийна, имаше диаболично разположено езеро. Наричаха го езерото Хоган, защото беше отнело титлата на великия Бен Хоган през 1951 година, когато се опитал да направи удар над него, вместо да го заобиколи. Със същото основание можеха да го наричат и езерото Арни или езерото Уотсън, или езерото Снийд, защото всички тези играчи бяха паднали жертва на коварството му.

Джак нямаше нищо против рисковете, но не беше спечелил всеки важен турнир на света с безразсъдна глупост и нямаше намерение да играе директно за флага, като направи самоубийствен удар на това езеро. Той се подготви за втори удар от лявата страна на езерото Хоган и красивият му замах запрати топката току до самия грийн. Тълпата нададе рев и после ахна, когато топката подскочи във въздуха и спря в края на грийна, на шейсет фута от пина. Шумът беше оглушителен. Никлаус бе направил забележителен удар, магически удар, удар за възможно бърди на дупката - удар, който му даваше шанс за победа!

Дали почувства във вените му да пропълзява отровна паника. За да се задържи наравно с Никлаус, трябваше да направи същия удар да запрати топката вляво от езерото и после тя да подскочи на грийна. Беше труден удар сам по себе си, а хилядите хора, които го гледаха от загражденията, милионите, седнали пред телевизионните екрани у дома, титлата на турнира, заложена на карта, и треперещите му ръце му даваха основания да смята, че няма да успее.

Севе запрати топката отляво на езерото, но тя не достигна грийна. Паниката все по-осезаемо се надигаше в гърлото на Дали, имаше чувството, че го задушава. Не можеше да го направи -просто не можеше! Огледа се наоколо, инстинктивно търсейки Франческа. Ето я, с вирната нагоре брадичка, с още по-високо вдигнат високомерен нос - предизвикваше го, дразнеше го...