Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Просто стой далеч от мен - каза Холи Грейс на следващата сутрин, когато Франческа се втурна след нея и Теди през моравата на клуба към тълпата, оградила първия тий.

- Знам какво правя - извика Франческа. - Или поне така си мисля.

Холи Грейс се извърна, когато Франческа я настигна.

- Ако Дали те види, това окончателно ще съсипе концентрацията му. Не можеше да избереш по-подходящ момент, за да му съсипеш последния кръг.

- Той сам ще си го съсипе, ако не присъствам - настоя Франческа. - Виж, ти го глезиш от години и това не върши работа. Нека за разнообразие го направим по моя начин.

Холи Грейс махна очилата си и се взря във Франческа.

- Глезя го? Никога не съм го глезила!

- Да, това правиш. Глезиш го през цялото време. - Франческа грабна ръката на Холи Грейс и я забута към първия тий. -Просто направи това, което те помолих. Знам много повече за голфа отпреди, но все още не разбирам тънкостите. Ще трябва да стоиш до мен и да ми обясняваш всеки удар, който той прави.

- Ти си луда, знаеш ли...

Теди наклони глава на една страна, докато слушаше спора между майка си и Холи Грейс. Не му се случваше често да вижда възрастни да спорят и му беше интересно. Носът му бе изгорят от слънцето, а краката му бяха уморени от дългото ходене през последните два дни. Но чакаше с нетърпение последния кръг, макар че до известна степен беше скучно да стои и да следи кога играчите ще направят удар. И все пак чакането си струваше, защото понякога Дали отиваше до въжетата и му казваше какво се случва, и после всички му се усмихваха и той знаеше, че е специално дете, тъй като получава толкова много внимание. Дори след като Дали направи няколко доста лоши удара вчера, беше отишъл и обяснил на Теди какво е положението. Денят беше слънчев и мек, температурите бяха твърде високи за хулиганския суитшърт, но въпреки това Теди реши да го облече.

- Ще бъде страшна жега - отбеляза Холи Грейс и поклати глава. - Не можа ли да облечеш панталон или шорти като всеки нормален човек, който гледа голф турнир? Привличаш всичкото внимание.

Франческа не си направи труда да обяснява на Холи Грейс, че точно това бе целта й, когато си сложи яркочервената прилепнала рокля. Със семпла кройка, памучната дреха имаше дълбоко изрязано деколте, нежно обвиваше хълбоците й и завършваше доста над коленете е дързък волан на бели точици. Ако беше преценила правилно, роклята заедно е асиметричните сребърни „тревоги“ трябваше да са достатъчни, за да подлудят Далас Бодин.

През всичките си години като професионален голфър Дали почти не беше играл в една група е Джак Никлаус. Редките случаи, когато това ставаше, кръговете за него бяха истинска катастрофа. Беше играл пред него и зад него; беше вечерял с него, бяха стояли на един подиум, бяха си разказвали вицове за голфа. Но рядко беше играл е него и сега ръцете му трепереха. Казваше си да не прави грешката да бърка истинския Джак Никлаус е Мечката в главата си. Напомняше си, че истинският Никлаус е човек от плът и кръв, уязвим като всеки друг, но това не му помагаше. Лицата на Никлаус и на Мечката се сливаха и само това имаше значение.

- Как си днес, Дали? - усмихна му се приятелски Джак Никлаус, докато отиваха към първия тий, а синът му Стийв вървеше зад него в ролята на кади.

Жив ще те изям , каза Мечката в главата на Дали.

Той е на четиресет и седем - напомни си Дали, докато се здрависваше с Джак. - Един мъж на тази възраст не може да се състезава с трийсет и седем годишен мъж в разцвета на силите си.

Няма дори да се изплюя върху костите ти - отвърна му Мечката.

Севе Балестерос стоеше при въжетата и говореше с някого в тълпата, мургавата му кожа и изсечените скули привличаха вниманието на много ог жените, които съставяха публиката на Дали. Дали знаеше, че трябва да се тревожи повече от Севе, отколкото от Джак. Севе беше международен шампион, смятан от мнозина за най-добрия голф играч в света. Зарядът му беше могъщ, както на всички в турнира, и имаше свръхчовешка власт над грийновеге. Дали отклони вниманието си от Никлаус и се запъти да поздрави Севе - но спря насред движението си, когато го видя с кого говори.

Първоначално не повярва на очите си. Дори тя не можеше да е толкова зла. Застанала там, облечена в яркочервена рокля, която спокойно можеше и да е бельо, и усмихваща се на Севе, сякаш беше някакъв испански бог, бе самата Мис Каприз. Холи Грейс стоеше от едната й страна и изглеждаше нещастна, а Теди беше от другата. Франческа най-накрая откъсна вниманието си от Севе и погледна към Дали. Усмивката й беше студена като буца лед и толкова високомерна и изпълнена е превъзходство, че на Дали му се прииска да отиде при нея и да я разтърси. Тя вирна леко глава и сребърните й обеци проблеснаха на слънцето. Повдигна ръка, отметна кестенявите кичури от ушите си, наклони игриво глава - сваляше му се. Сваляше му се, за бога! Не можеше да повярва.