Сюзън Филипс - Мис Каприз

Дали се канеше да се втурне към нея, за да я удуши с голи ръце, но се наложи да се спре, защото Севе вече се приближаваше към него с протегната ръка, блестящи очи и латино чар. Дали се прикри зад фалшива тексаска усмивка и разтърси енергично ръката му няколко пъти.

Джак беше пръв. Дали беше толкова раздразнен, че едва осъзна, че Никлаус е приключил, докато не чу поздравленията на тълпата. Беше добър драйв - не толкова дълъг, колкото чудовищните удари от младостта му, но с идеална позиция.

На Дали му се стори, че вижда Севе да поглежда крадешком към Франческа, преди неговия тий. Гарвановочерната му коса блестеше на утринната светлина, като на испански пират, дошъл да плячкосва американските брегове и може би да си тръгне с част от местните жени. Стройното тяло на Севе се изви стегнато, докато замахваше със стика за дълъг драйв към центъра на феъруея, където топката се изтърколи на десет ярда до тази на Никлаус и спря.

Дали погледна скришом към загражденията и веднага съжали. Франческа ръкопляскаше на удара на Севе ентусиазирано, като се повдигаше на пръсти с червените си изрязани сандали, които не изглеждаха подходящи за извървяване дори на три дупки, камо ли на осемнайсет. Той грабна драйвъра от ръката на Скийт с лице, потъмняло като буреносен облак, и още по-мрачни чувства. Докато заемаше позиция, едва мислеше за това, какво прави. Тялото му премина на автопилот, докато се взираше надолу в топката и си представяше великолепното миловидно лице на Франческа, отпечатано точно върху логото на производителя. После я удари.

Дори не знаеше какво е направил, докато не чу поздравленията на Холи Грейс и зрението му не се проясни достатъчно, че да види как топката прелита двеста деветдесет и пет ярда и се търкулва доста зад драйва на Севе. Ударът беше страхотен и Скийт го тупна тържествуващо по гърба. Севе и Джак му кимнаха любезно. Дали се обърна към загражденията и почти се задуши от видяното. Франческа беше вирнала надменния си малък нос, сякаш се канеше да умре от скука, сякаш му казваше с префърцунения си маниер: „Това ли е наистина най-доброто, на което си способен?“.

- Отърви ме от нея - изръмжа под нос на Скийт.

Скийт бършеше драйвъра с кърпа и изглежда, не го чу. Дали се запъти към въжетата, а гласът му беше пълен с отрова, но достатъчно тих, така че да не го чуе никой друг освен Холи Грейс.

- Искам да се махнеш незабавно от игрището - каза той на Франческа. - Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш тук?

Тя отново му се усмихна високомерно.

- Просто ти напомням какво е заложено на карта, скъпи.

- Ти си луда! - избухна Дали. - В случай че си толкова глупава и не си се досетила, деля второто място с други трима в един от най-големите турнири на годината и не ми трябва подобно разсейване.

Франческа изпъна рамене, наведе се напред и прошепна в ухото му:

- Второто място не е достатъчно.

Дали реши, че няма съд на света, който би го осъдил за това, че я е удушил на място, но партньорите му вече бяха приключили с първия тий, предстоеше му нов удар и нямаше време за губене.

Следващите девет дупки той накара топката да моли за милост, нареждаше й да следва желанията му, наказваше я с всяка частица от силата си и всяко късче от решимостта си. Насочваше пътовете си с един уверен замах. Един-единствен - не два, не три! Всеки удар беше по-великолепен от предишния и всеки път той се обръщаше към зрителите, за да види как Холи Грейс говори припряно с Франческа и й обяснява магията на това, което той правеше, казваше на Мис Каприз, че в момента наблюдава как се пише историята на голфа. Но без значение какво правеше, без значение колко изумителни удари реализираше, колко героично играеше - всеки проклет път когато погледнеше към нея, Франческа сякаш казваше: „Това ли е най-доброто, кое го можеш?“.

Беше толкова завладян от гнева си, толкова потопен в нейното презрение, че не можеше напълно да осъзнае последствията от бързо променящия се резултат на таблото. О, да, разбираше какво пише на него. Виждаше цифрите. Знаеше, че лидерите на турнира играят зад него и изостават, дори и Севе. Можеше да чете цифрите, но едва след бърдито на четиринайсетата дупка осъзна напълно факта, че се е откъснал напред, че в гневната си, свирепа атака на игрището е застанал на два удара под пара за турнира. С оставащите му само четири дупки си беше осигурил първото място на „Юнайтед Стейтс Класик“.

Заедно с Джак Никлаус.

Дали разтърси глава, опитвайки се да я проясни, докато вървеше към петнайсетата дупка. Как беше възможно да му се случва това? Как бе станало така, че Далас Бодин от Уайнет, Тексас, щеше да бъде наравно с Джак Никлаус? Не можеше да мисли. Ако мислеше, Мечката щеше да започне отново да говори в главата му.