Сюзън Филипс - Мис Каприз

Теди се бутна до нея, не напълно готов да изрази толкова открито емоциите си. Холи Грейс го прегърна през раменете и те загледаха как Дали повдигна Франческа високо над земята през кръста, така че главата й да се извиси над неговата. За част от секундата тя застина така, извила лице към слънцето, смееща се към небето. И после го целуна, покри лицето му с косата си, удари бузите му с радостно разлюлените си сребърни обеци. Изрязаните й червени сандали се изплъзнаха от пръстите й, а единият се настани на голф обувката му.

Франческа се извърна първа и протегна ръка, търсейки Холи Грейс. Дали я постави на земята, но без да я пуска, и също протегна ръка, така че Холи Грейс да се присъедини към тях. Прегърна и двете -- тези две жени, които означаваха всичко за него. Едната, която беше юношеската му любов, и другата, любовта му като зрял мъж. Едната висока и силна, другата - дребничка и грациозна, с нежно сърце и гръбнак от закалена стомана. Очите на Дали потърсиха Теди, но дори в този момент на победа видя, че момчето още не е готово, и затова не го притисна. Засега беше достатъчно, че поне си размениха усмивки.

Един фотограф направи снимка, която на следващия ден щеше да украси първите страници на националните спортни издания - тържествуващият Дали Бодин, повдигнал Франческа Дей над земята, и Холи Грейс Бодин, застанала до него.

Франческа трябваше да е в Ню Йорк на следващата сутрин, а Дали трябваше да изпълни задълженията си на победител. Заради това времето им заедно след турнира беше твърде кратко и твърде публично.

- Ще ти звънна - оформи с устни той, докато се отдалечаваше.

Тя му се усмихна в отговор и журналистите го погълнаха.

Франческа и Холи Грейс пътуваха заедно за Ню Йорк, но полетът им се забави и пристигнаха късно. Минаваше полунощ, когато Франческа сложи Теди да спи, твърде късно, за да очаква обаждане от Дали. На следващия ден участва в брифинг за предстоящата церемония край Статуята на Свободата, имаше официален обяд на жените в телевизионната индустрия и две срещи. Остави дузина телефонни номера на секретарката си, за да е сигурна, че може да е достъпна навсякъде, но Дали не се обади.

По времето, когато си тръгна от студиото, вече се тресеше от праведен гняв. Знаеше, че е зает, но със сигурност можеше да отдели няколко минути да й звънне. Освен ако не е променил решението си, прошепна й един тих вътрешен глас. Освен ако не преосмисля нещата. Освен ако не беше сгрешила за чувствата му.

Консуело и Теди бяха излезли, когато се прибра у дома. Остави чантата и куфарчето си, после уморено съблече сакото и се отправи по коридора към спалнята си само за да се закове на място на вратата. Точно в центъра на леглото й се издигаше кристалносребърна купа, висока почти метър.

- Дали! - изпищя тя.

Той излезе от банята с все още мокра от душа коса и една от пухкавите й розови хавлии, увита около кръста. Ухили й се, вдигна купата от леглото, отиде до нея и я постави в краката й.

- Това ли имаше предвид? - попита я.

- Ах, ти негоднико! - Тя се хвърли в прегръдките му и почти събори и двама им, и купата. - Ти, любим, невъзможен, чудесен негоднико!

После той я целуваше, тя го целуваше и се прегръщаха толкова силно, сякаш жизнената сила от тялото на единия се преливаше в тялото на другия.

- Мамка му, обичам те - промърмори Дали. - Моята сладка Мис Каприз, която ме подлудява със смъртоносното си натякване. - Той я целуна отново, бавно и продължително. - Ти си второто най-хубаво нещо, което ми се е случвало.

- Второто ли? А кое е първото?

- Че съм се родил красив - отвърна той и я целуна отново.

Любиха се нежно, през смях, без забрани и задръжки. След това лежаха и се взираха един в друг, а голите им тела бяха притиснати, докато си шепнеха тайни.

- Мислех, че ще умра, когато ми заяви, че няма да се омъжиш за мен.

- Аз пък мислех, че ще умра, когато не ми каза, че ме обичаш.

- Толкова ме беше страх. Беше права за това.

- Трябваше да получа най-доброто от теб. Аз съм ужасна, себична личност.

- Ти си най-хубавата жена на света.

Започна да й разказва за Дани и Джейси Бодин и за чувството, което бе изпитвал по-рано в живота си, че няма да успее. Беше открил, че е по-лесно да не се опитва твърде усилено, отколкото да намери потвърждение за недостатъците си.

Според Франческа явно Джейси Бодин е бил много омразна личност и Дали е трябвало да има достатъчно здрав разум, за да осъзнае, че мнението на отвратителни хора като него е абсолютно ненадеждно.