Сюзън Филипс: Мис Каприз

- За какво говориш?

- Това е бебешка дрънкалка!

Първите двама охранители го сграбчиха.

- Бебешка дрънкалка? - Свирепото й изражение премина в изненада, а гласът й омекна. - Това е бебешка дрънкалка?

Трети човек от охраната избута Холи Грейс настрани. Очевидно решиха, че Джери няма да им създава истински проблеми, и затова закопчаха ръцете му пред тялото.

- Омъжи се за мен, Холи Грейс - каза Джери, пренебрегвайки факта, че му четат правата. - Омъжи се за мен, роди ми дете, дори цяла дузина! Само не ме изоставяй.

-- О, Джери... - Тя стоеше и го гледаше, докато чувствата сякаш се излъчваха от очите й, а любовта, която той изпитваше към нея, така изпълни гърдите му, че го заболя. Охранителите не искаха да се представят като злодеи пред камерите, така че го оставиха да повдигне окованите си китки и да плъзне ръце през главата й. Целуна я толкова отдадено, че забрави да се увери, че са обърнати с лице към камерите.

За щастие, Джери имаше партньор, когото жените не можеха да разсеят толкова лесно.

Високо горе, от един малък прозорец в короната на Статуята на Свободата, започна да се разгъва друг транспарант, този път яркожълт. Беше от синтетична материя, разработена за космическата програма - лек материал, който можеше да се побере в портмоне, а после да се разгъне до пълните си размери. Яркожълтият флаг се плъзна по челото на Лейди Свобода, разви се покрай носа й и стигна чак до основата на брадичката. Съобщението му се четеше ясно от земята, отпечатано с обикновени черни дебели букви:

„НЕ“ НА ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ!

Франческа го видя първа. А после и Дали. Джери, който неохотно беше приключил с прегръдката, се усмихна, когато го забеляза, и бързо целуна Холи Грейс по носа. После вдигна окованите си ръце към небето, наклони глава назад и сви длани в юмруци.

- Браво, Теди!

Теди!

Франческа и Дали се спогледаха и заедно се затичаха през ливадата към входа на статуята.

Холи Грейс поклати глава, несигурна да се смее ли, или да плаче. Знаеше само, че я чака интересен живот.

- Беше твърде добра възможност, за да я изпусна - започна да обяснява той. - С всички тези камери...

- Тихо, Джери, и ми кажи как да те измъкна от затвора.

Холи Грейс подозираше, че това умение ще й е особено необходимо в идните години.

- Обичам те, скъпа - каза той.

- И аз те обичам - отвърна му тя.

Политическите акции край Статуята на Свободата не бяха нещо непознато. През 60-те години кубинските изгнаници се оковаваха към краката й; през 70-те антивоенните ветерани окачваха обърнати надолу знамена; през 80-те двама планински катерачи излющиха мазилката на повърхността, за да протестират срещу продължаващото задържане на член на „Черните пантери“. Политическите акции не бяха непознати, но в никоя от тях не беше участвало дете.

Теди седеше сам в коридора пред офиса на охранителите. Иззад затворената врата можеше да чуе гласа на майка си и от време на време този на Дали. Един от рейнджърите му беше донесъл бутилка със 7 Ир, но той не можеше да преглътне напитката.

Две седмици по-рано, когато Джери беше завел Теди при Наоми, за да видят бебето, беше подслушал разговора им и така бе научил за плана на Джери да скочи с парашут на острова. Когато Джери го върна у дома, Теди го разпита. Почувства се страхотно, когато Джери най-накрая му се довери, макар да си помисли, че причината сигурно се дължеше на тъгата му заради загубата на Холи Грейс.

Говориха за флага с надписа и Теди помоли Джери да му позволи да му помогне, но Джери заяви, че е твърде малък. Момчето не се отказа. От два месеца се опитваше да измисли социален проект, достатъчно забележителен, че да впечатли госпожица Пиърсън, и осъзна, че точно това му трябва. Когато се опита да му го обясни, Джери му изнесе дълга лекция за това, как политическите несъгласия не трябва да се изразяват по егоистични причини. Теди го слуша внимателно и се престори, че се съгласява, но наистина искаше отлична оценка за този проект. Смотаният Милтън Гросман просто беше посетил кабинета на кмета Кох, а госпожица Пиърсън му писа отличен. Въображението на Теди не успяваше да измисли как ли ще оцени дете, което е помогнало за разоръжаването на света!

Сега обаче трябваше да си понесе последствията. Знаеше, че счупването на прозореца в короната беше глупаво. Но какво друго можеше да направи? Джери му беше обяснил, че прозорците се отварят със специален ключ, който се пази от служител от поддръжката. Един от тези служители му беше приятел и беше обещал да се промъкне в короната, след като президентът замине, и да отключи средния прозорец. Но когато Теди се качи, целият изпотен и задъхан от катеренето по стъпалата възможно най-бързо, за да стигне преди всички, нещо не беше наред, защото прозорецът си беше заключен.