Сюзън Филипс: Мис Каприз

Джери беше казал на Теди, че ако има проблем с прозореца, трябва да слезе долу и да забрави за флага, но Теди беше заложил твърде много на този проект. Преди да може да обмисли какво прави, той беше взел металния капак на кошчето за боклук и няколко пъти бе ударил с него прозореца. След четири опита най-накрая строши стъклото. Вероятно беше просто от ехото в короната, но когато стъклото се счупи, помисли, че чува как статуята изплаква.

Вратата на офиса се отвори и мъжът, който отговаряше за охраната, излезе. Дори не погледна към Теди, просто тръгна по коридора, без да каже и дума. После на вратата се появи майка му и Теди видя, че наистина е побесняла, а тя не се ядосваше често. Прималя му от страх. Преглътна тежко и сведе поглед надолу, защото се страхуваше да я погледне в очите.

- Ела тук, младежо - каза тя с леден глас. - Веднага!

Стомахът му се преобърна. Наистина беше загазил. Очакваше да има неприятности, но не и толкова много. Никога не беше чувал майка си да звучи толкова ядосано. Опита се да спечели време, като влачеше крака, докато отиваше към вратата, но тя го хвана за ръката и го издърпа вътре. Вратата се затръшна зад него.

Вътре нямаше никого от охраната. Само Теди, майка му и Дали, който стоеше до прозореца с кръстосани пред гърдите ръце. Заради светлината Теди не виждаше добре лицето му и се радваше за това. На върха на Емпайър Стейт Билдинг Дали му беше казал, че го обича, и на Теди много му се искаше да му повярва, но се страхуваше, че го бе казал само защото майка му го е накарала.

- Теди, толкова се срамувам от теб - започна тя. - Какво, за бога, те накара да се забъркаш в подобно нещо? Извърши вандалство върху статуята. Как можа да направиш това? - Гласът й трепереше, сякаш беше наистина много, много разстроена, а акцентът й бе станал по-осезаем от обикновено. Щеше му се да не е твърде голям, за да го напляскат, защото знаеше, че едно пляскане нямаше да го нарани толкова много, колкото това. - Цяло чудо е, че няма да повдигнат обвинения срещу теб. Винаги съм ти вярвала, Теди, но ще мине много време, преди да съм в състояние отново да ти се доверя. Това, което направи, беше незаконно...

Колкото повече говореше майка му, толкова повече клюмваше главата на Теди. Той не знаеше кое е по-лошо - нараняването на статуята или разстройването на майка му. Усещаше как гърлото му започва да се стяга и осъзна, че ще се разплаче. Щеше да се разплаче точно пред Дали Бодин като истински смотаняк. Залепи поглед за пода и се почувства така, сякаш в гърдите му блъска парен чук. Пое си дъх дълбоко, треперливо. Не можеше да се разплаче пред Дали. Предпочиташе да си избоде очите.

Една сълза капна и направи голямо мокро петно върху обувката му. Той плъзна другата си обувка върху нея, така че Дали да не види. Майка му продължаваше да говори за това, как повече не може да му вярва, колко е разочарована, и друга сълза се размаза по другата му обувка. Коремът го болеше, гърлото му се стягаше, искаше просто да седне на пода, да прегърне някое от старите си плюшени мечета и да се наплаче хубаво.

- Това е достатъчно, Франси. - Гласът на Дали не беше много висок, но беше сериозен и майка му спря да говори. Теди обърса носа си с ръкав. - Излез навън за минута, скъпа -каза й той.

- Не, Дали, аз...

- Излез, мила. Ще Лойдем след малко.

Не излизай - искаше да изкрещи Теди. - Не ме оставяй сам с него. Но беше твърде късно. След няколко секунди краката на майка му се раздвижиха и той чу вратата да се затръшва. Още една сълза капна от брадичката му и той тихо изхълца, когато се опита да си поеме въздух.

Дали се приближи до него. Теди видя през сълзите си крачолите на панталона му. После усети около раменете му да се увива ръка и да го придърпва.

- Давай, синко, наплачи се хубаво - каза тихо Дали. - Понякога е трудно да го направиш, когато наоколо има жена, а денят ти беше тежък.

Нещо твърдо и болезнено, което Теди беше сдържал в себе си твърде дълго, се пречупи.

Дали коленичи и притисна момчето към себе си. Теди уви ръце около врата му и го прегърна толкова здраво, и се разплака толкова силно, че почти не можеше да диша. Дали галеше гърба му под ризата, наричаше го „синко“ и му казваше, че рано или късно, всичко ще се подреди.

- Не исках да нараня статуята - изхлипа Теди във врата на Дали. - Обичам статуята. Мама каза, че никога повече няма да ми има доверие.

- Невинаги трябва да се вярва на жените, когато са разстроени, както е майка ти в момента.

- Обичам мама. - Теди изхълца отново. - Не исках да я вбесявам така.