Сюзън Филипс - Мис Каприз

Дали продължаваше да говори. Франческа се усмихваше и кимаше, и го чакаше да се изтощи, като го обезоръжаваше с лекотата на маниерите си и учтивото накланяне на главата. Успокои го до такава степен, че той забрави, че седи на масата срещу жена, която бе прекарала последните десет години от живота си, измъквайки тайните на хората. Жена, която нанасяше смъртоносния удар толкова умело и ненадейно, че жертвата често умираше с усмивка на лицето. Франческа обезглави нежно един стрък аспержа.

- Защо не изчакаш „Ю Ес Класик“ да мине, преди да станеш коментатор? От какво те е страх?

Той настръхна като притиснато в ъгъла бодливо свинче.

- Страх? Откога стана такъв експерт в голфа, че да знаеш от какво може да се страхува един професионалист?

- Когато водиш телевизионно шоу като мен, трябва да знаеш по малко от всичко - отвърна тя уклончиво.

- Ако знаех, че срещата ни ще се превърне в интервю, щях да си остана вкъщи.

- И тогава щяхме да пропуснем една приятна вечер заедно, нали?

Без каквото и да е друго доказателство освен мрачното му навъсено лице, Франческа узна с абсолютна сигурност, че Скийт Купър й е казал истината и че не само щастието на сина й зависеше от голфа, но вероятно и нейното собствено. Това, което не знаеше, беше как да се възползва от тази информация. Вдигна замислено чашата си с вино, отпи и смени темата.

Не беше планирала да завърши вечерта в леглото с Дали, но с напредването на вечерята помежду им започнаха да прехвърчат все повече искри. Разговорът им стана по-накъсан, а погледите им - по-интензивни. Сякаш беше погълнала мощен наркотик и не можеше да се отърси от въздействието му. Когато им сервираха кафето, вече не можеха да свалят очи един от друг и преди да се усети, бяха в леглото на Дали в Есекс Хаус.

- Толкова си вкусна - промърмори той.

Тя изви гръб, а от гърлото й се изтръгна стон на чисто удоволствие, докато той я обладаваше с уста и език, без да бърза, докато я отнасяше до висините на страстта й, но без да я оставя да стигне върха.

- О, моля те... -- простена Франческа.

- Не още - отвърна той.

- Аз... не мога да издържам повече.

- Опасявам се, че се налага, скъпа.

- Не... моля те... -- Тя протегна ръка надолу, но той хвана китката й и я издърпа настрани.

- Не трябваше да правиш това, скъпа. Сега ще трябва да започна отначало.

Кожата й лепнеше, пръстите й бяха изтръпнали, заровени в косата му, когато най-накрая той й даде освобождението, от което така отчаяно се нуждаеше.

- Беше ужасно от твоя страна - въздъхна Франческа, когато отново се върна на земята. - Ще си платиш за това мъчение.

- Хрумвало ли ти е някога, че клиторът е единственият сексуален орган, за който няма мръсна дума? - Той зарови лице в гърдите й, все още не бързаше, макар че сам не беше задоволен. - Помисли си само.

- Вероятно защото мъжете са открили клитора едва напоследък - отвърна тя язвително. - Нямали са време да измислят.

- Не ми се вярва - отвърна Дали и потърси обекта на дискусията им. - Мисля, че това е така, защото е доста незначителен орган.

- Незначителен орган! - Тя ахна, когато той поднови вълшебните си ласки.

- Ами да - рече Дали дрезгаво. - Прилича повече на онези немощни електронни кийборди, а не на могъщ стар орган.

- От всички мъжки, егоистични... - С дълбок, гърлен смях тя се претъркули върху него. - Сега внимавай, господинчо! Немощният кийборд ще накара могъщия ти стар орган да изсвири симфонията на живота си.

През следващите няколко месеца Дали си намери редица поводи да идва в Ню Йорк. Първо трябваше да се види с някои рекламисти за кампанията, която щеше да прави за няколко голф клуба. После му беше „на път“ от Хюстън за Феникс. След това изпита неконтролируема нужда да седи в бруталния трафик и да диша изгорели газове. Франческа не можеше да си спомни някога да се е смяла повече или да се е чувствала толкова дръзка и жизнена. Когато Дали решеше, можеше да е неустоим и тъй като отдавна се беше отказала от навика да се самозалъгва, тя спря да омаловажава чувствата си към него, представяйки ги като похот. Без значение колко катастрофално можеше да бъде, тя осъзна, че се влюбва в него. Обичаше външния му вид, смеха му, откритата му мъжкарска природа.

И все пак препятствията помежду им се извисяваха като небостъргачи и в любовта й имаше горчивина. Франческа вече не беше на двайсет и една, пълна с идеали, и не можеше да си представи да ги очаква приказно бъдеще. Макар да знаеше, че Дали държи на нея, чувствата му изглеждаха повърхностни, сравнени с нейните.