Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Стефан - започна тя, като за момент опря бузата си в мекия мохерен ръкав на палтото му, - знам, че търсиш жена, с която да споделиш живота си, но се страхувам, че аз не съм подходящата.

Чу го как си поема дълбоко въздух, а после го издиша.

- Тази вечер си уморена, скъпа. Може би разговорът може да почака.

- Мисля, че чака достатъчно дълго - каза тя нежно.

Продължи да говори и накрая видя, че го е наранила, но вероятно не толкова много, колкото се страхуваше. Подозираше, че някъде дълбоко в себе си Стефан през цялото време е знаел, че тя не е подходяща за принцеса.

Дали й позвъни в офиса на следващия ден. Започна без въведение, сякаш беше говорил с нея едва вчера, а не преди шест седмици, и сякаш между двамата всичко е наред.

- Здрасти, Франси, половин Уайнет е готов да те линчува.

Тя неочаквано си представи всички онези великолепни избухвания, които разиграваше, когато беше млада, но задържа гласа си спокоен и безразличен, макар че гърбът й се беше сковал от напрежение.

- Има ли някаква конкретна причина за това?

- Начинът, по който нападна онзи телевизионен проповедник миналата седмица. Хората тук приемат евангелистите сериозно, а Джони Плат им е истински любимец.

- Той е шарлатанин - отвърна Франческа възможно най-спокойно. Ноктите й се забиха в дланта. Защо поне веднъж Дали не кажеше какво наистина му се върти в главата? Защо трябваше да разиграва тези сложни маневри за отклоняване на вниманието?

- Може би, но на негово място се задава повторението на „Гилигън Айлънд“ и затова никой не очаква с нетърпение да спрат предаването му. - Последва къса, замислена пауза. -Кажи ми нещо, Франси, това трябва да е точно по твоята част, когато Гилигън и хората му претърпяват корабокрушение и живеят толкова дълго на този остров, как се получава така, че на всички онези жени никога не им свършват гримовете? И тоалетната хартия? Смяташ ли, че капитанът и Гилигън използват бананови листа през цялото време?

Тя искаше да му се разкрещи, но отказа да му достави това удоволствие.

- Имам среща, Дали. Поради някаква конкретна причина ли ми се обади?

- Всъщност следващата седмица летя за Ню Йорк, за да се видя отново с момчетата от телевизията, и си помислих, че може да намина във вторник към седем вечерта да кажа „здрасти“ на Теди и да те изведа на вечеря.

- Не мога - отвърна студено тя, а обидата й се процеждаше от всяка сричка.

- Само на вечеря, Франси. Нищо особено.

Ако той не искаше да говори откровено, тя щеше.

- Няма да се видя с теб, Дали. Имаше шанс, но го пропиля.

Последва дълго мълчание. Тя искаше да затвори, но по някаква незнайна причина не можа да го стори. Когато Дали най-накрая проговори, лековатият му тон беше изчезнал. Звучеше уморен и обезпокоен.

- Съжалявам, че не се обадих по-рано, Франси. Трябваше ми време.

- А сега на мен ми трябва.

- Добре - каза той бавно. - Тогава нека само мина да видя Теди.

- Не става.

- Трябва да оправя отношенията си с него, Франси. Но няма да пришпорвам нещата. Ще се отбия само за няколко минути.

Тя беше станала по-безкомпромисна с годините, налагаше се. Но сега, когато най-много имаше нужда от тази твърдост, всичко, което успя да направи, бе да си представи малко момче, което рови в чинията си.

- Само за няколко минути - съгласи се. - Това е всичко.

- Страхотно! - Дали звучеше като радостен тийнейджър. -Това е страхотно, Франси! - И после добави бързо: - А след като видя Теди, ще те изведа да хапнем нещо. - И затвори, преди тя да е успяла да отговори.

Франческа удари с чело бюрото и изстена. Беше безгръбначно, беше сноп сварени спагети.

Когато вечерта портиерът позвъни, за да обяви пристигането на Дали, Франческа беше кълбо от нерви. Беше изпробвала три от най-консервативните си костюми, преди да се спре на най-предизвикателните си бунтарски дрехи - ментовозелено сатенено бюстие, допълнено с изумрудена кадифена минипола. Цветовете подчертаваха зелените й очи и - поне във въображението й - я караха да изглежда опасна. Фактът, че се контеше за вечеря с Дали, не я тревожеше. Макар да подозираше, че вероятно ще отидат на някое място с ламинирани менюта, все пак това си беше нейният град и Дали щеше да е този, който трябва да се впише.

След като оформи косата си в небрежен безпорядък, тя си сложи няколко кристални колиета на „Тина Чоу“ около врата. Макар че имаше повече вяра в собствените си сили, отколкото в мистичните такива на модните бижута на Тина, реши, че не може да пренебрегне нищо, което би могло да й е от помощ в тази трудна вечер. Знаеше, че не е длъжна да ходи на вечеря с Дали - дори не се налагаше да си е вкъщи, когато той дойдеше - но искаше отново да го види. Просто така.