Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Нейтън. - Тя се поколеба за момент и после, осъзнавайки, че вече го е отлагала твърде дълго, взе решение. - Трябва да поговорим.

Той я погледна разтревожено, преди да й посочи с жест вратата. Тя поздрави секретарката и после влезе в кабинета му. Нейтън затвори вратата след нея и подпря закръгления си хълбок на ръба на бюрото, опъвайки вече и без това доста обтегнатите шевове на дрехите си.

Франческа си пое дълбоко дъх и му каза какво решение бе взела след месеци обмисляне.

- Знам, че изобщо няма да си доволен, Нейтън, но когато тази пролет договорът ми с телевизията изтече, ще кажа на агента ми да го предоговори.

- Разбира се, че ще го предоговори - рече предпазливо Нейтън. - Сигурен съм, че от телевизията ще отпуснат допълнително, за да подсладят сделката. Но не много, имай предвид.

Парите не бяха проблем и тя поклати глава.

- Няма да правя седмично шоу, Нейтън. Искам да се огранича до дванайсет специални предавания годишно, по едно на месец.

Обзе я облекчение, когато най-сетне изговори думите.

Нейтън се изправи от ръба на бюрото си.

- Не говориш сериозно. Телевизията никога няма да се съгласи. Извършваш професионално самоубийство.

- Няма да изпусна този шанс. Не мога да живея повече така, Нейтън. Уморих се да съм уморена през цялото време. Уморих се някой друг да отглежда детето ми.

Нейтън, който виждаше дъщерите си само през уикендите и бе оставил цялата работа на съпругата си, изглежда, нямаше и най-смътна представа за какво говори Франческа.

- Жените те възприемат като модел за подражание - каза той, очевидно решил да атакува политическата й съвест. - Някои от тях ще кажат, че се предаваш.

- Може би... не съм сигурна. - Тя отмести една купчина списания и седна на дивана. - Мисля, че жените осъзнават, че искат да са нещо повече от съсипани копия на мъжете. Цели девет години правех всичко по мъжкия начин. Прехвърлих отглеждането на детето ми на други хора, движех се по толкова стриктен график, че когато се събуждах в хотелската стая, трябваше да измъкна някоя бланка от чекмеджето, за да си спомня в кой град съм, лягах си със свит стомах, мислейки за всичко, което трябва да направя на следващия ден. Уморена съм от това, Нейтън. Обичам работата си, но съм уморена да я обичам по двайсет и четири часа на ден, седем дни седмично. Обичам Теди и имам само още девет години, преди той да отиде в колеж. Искам да прекарвам повече време с него. Това е единственият живот, който имам, и да ти кажа откровено, не съм чак толкова щастлива от начина, по който го живея.

Той се намръщи.

- Ако приемем, че телевизията преглътне това, което сериозно ме съмнява, ще загубиш много пари.

- Точно така - тросна се Франческа. - Ще трябва да орежа годишния си бюджет за дрехи от двайсет на десет хиляди долара. А има милиони съсипани работещи майки, които не могат да заспят, докато се опитват да измислят как да купят на децата си обувки за училище.

„От колко пари се нуждае една жена? - запита се тя. - От колко власт? Тя ли беше единствената жена на света, която се бе уморила да купува всички тези мъжки символи на успеха?“

- Какво наистина искаш, Франческа? - попита я Нейтън, сменяйки тактиката си от конфронтация към помирение. -Може и да измислим някакъв компромис.

- Искам време - отвърна уморено тя. - Искам да мога да прочета книга просто защото искам да я чета, а не защото авторът ще гостува в шоуто ми на следващия ден. Искам да мога да прекарам цяла седмица, без някой да мушка маша в косата ми. Искам да придружа Теди на някоя от училищните екскурзии, за бога. - А после сподели идеята, която постепенно се зараждаше в нея. - Искам да посветя част от енергията, която влагам в работата си, на нещо наистина значимо, като всички онези четиринайсетгодишни момичета, които се продават по улиците само защото нямат друга алтернатива.

- Ще направим повече предавания за бегълците - каза той бързо. - Ще измисля нещо, така че да получиш по-дълга отпуска. Знам, че те претоварваме, но...

- Не става, Нейтън - рече тя, като се изправи от дивана. -Въртележката ще трябва да забави темповете си за в бъдеще.

- Но, Франческа...

Тя го целуна бързо по бузата и излезе от кабинета му, преди да е успял да каже нещо повече. Знаеше, че популярността й не е гаранция, че няма да бъде уволнена, ако от телевизията сметнеха, че е неразумна, но трябваше да поеме този риск. Събитията от последните шест седмици й бяха показали какви са приоритетите й и я бяха научили на нещо важно за нея самата - повече нямаше какво да доказва.