Сюзън Филипс - Мис Каприз

Холи Грейс стисна ръката й и Франческа със задоволство установи, че най-накрая й е простила за лъжата за Теди. Но когато погледна лицето й, се намръщи.

- Холи Грейс, тук има нещо, което не ми е ясно. Знаеш много добре, че Дали няма да се съгласи. Дори не съм убедена, че ти искаш да го направи.

- Може и да го направи - отвърна отбранително Холи Грейс. - Дали е пълен с изненади.

Но не и с този вид изненади. Франческа не повярва и за минута, че той би се съгласил с идеята на Холи Грейс, и се съмняваше, че и самата Холи Грейс го вярва.

- Знаеш ли за какво ми напомняш? - каза тя замислено. -Напомняш ми за някого с лош зъбобол, който се удря по главата с чук, за да се разсее от болката в устата.

- Това е нелепо - тросна се Холи Грейс, но отговорът й дойде твърде бързо и Франческа знаеше, че е уцелила. Хрумна й, че Холи Грейс е уплашена. Хващаше се за сламки, надявайки се да намери някакво разсейване, което да успокои болката в сърцето й от това, че губи Джери. Франческа не можеше да направи нищо, за да й помогне, освен да се наведе и да я прегърне.

- Ето ти гледка, която стопля мъжкото сърце - провлече Дали, докато излизаше от банята и закопчаваше ризата си. Изглежда, през последните няколко минути гневът му се беше разгорял и беше видно, че от основателно възмущение е нараснал до сериозен огромен горски пожар. - Решихте ли вече какво ще правите с мен?

- Франси каза, че не може да те получа - отвърна Холи Грейс.

Франческа извика разтревожено:

- Холи Грейс, не съм казала...

- О, така ли? - Дали натъпка краищата на ризата в джинсите си. - Мамка му, мразя жените. - Той посочи гневно Франческа с пръст. - Само защото нощес запалихме милиони фойерверки не означава, че имаш право да вземаш решения от мое име.

Франческа беше бясна.

- Нищо не съм взе...

Той се обърна към Холи Грейс.

- А ти, ако искаш бебе, върви търси в гащите на някой друг, защото аз няма да ти служа за разплод, по дяволите.

Франческа почувства гняв към него, макар да осъзнаваше, че не е напълно разумно. Не виждаше ли той, че Холи Грейс наистина страда и че не мисли трезво?

- Не си ли малко безчувствен? - попита го тихо.

- Безчувствен? - Лицето му пребледня от гняв. Ръцете му се свиха в юмруци, изглеждаше като човек, който се кани да наруши един от основните си принципи.

Когато се приближи към тях, Франческа инстинктивно се присви в завивките, дори Холи Грейс отстъпи. Ръката му се спусна към леглото. Франческа изсъска разтревожено, но видя, че той сграбчва чантата на Холи Грейс. Отвори я, зарови вътре и измъкна ключовете от колата й.

Когато проговори, гласът му беше безизразен.

- Мисля, че и двете може да вървите по дяволите. - И с тези думи излезе от стаята.

Когато след няколко минути Франческа чу далечния звук от запалване на кола, почувства пристъп на съжаление за къщата, където никога не бяха изричани гневни думи.

30

Шест седмици по-късно Теди излезе от асансьора и тръгна по коридора към апартамента им, като влачеше раницата след себе си. Мразеше училището. През целия си живот го беше обичал, но сега го мразеше. Днес госпожица Пиърсън бе казала на класа, че за края на годината ще трябва да правят социален проект, и Теди вече знаеше, че вероятно ще го скъсат. Госпожица Пиърсън не го харесваше. Тя бе казала, че ще го изрита от класа за надарени деца, ако поведението му не се подобри.

Но просто... откакто бе отишъл в Уайнет, вече нищо не изглеждаше забавно. Чувстваше се объркан през цялото време, като че ли в гардероба му имаше чудовища, готови да го нападнат. А сега можеха и да го изгонят от класа за надарени деца.

Теди знаеше, че някак си трябва да измисли наистина страхотен социален проект, особено след като се беше изложил толкова много с научния за буболечките. Проектът трябваше да е по-добър от всеки друг, дори от този на тъпия Милтън Гросман, който щеше да пише за кмета Ед Кох и щеше да го помоли да прекара част от деня с него. Госпожица Пиърсън обожаваше идеята му. Тя каза, че инициативата на Милтън трябва да е вдъхновяваща за целия клас. Но Теди не виждаше как някой, който си бърка в носа и мирише на нафталин, може да бъде вдъхновяващ.

Когато влезе през вратата, Консуело се подаде от кухнята и му каза:

- Пристигна колет за теб. В спалнята ти е.

- Колет? - Теди съблече якето си, докато вървеше по коридора. Коледа беше дошла и отминала, рожденият му ден беше през юли, а до Свети Валентин оставаха две седмици. Защо получаваше колет?

Когато влезе в стаята, забеляза огромна картонена кутия, разположена в средата на пода, с адрес на подателя Уайнет, Тексас. Пусна якето си, бута очилата нагоре по носа си и си задъвка палеца. Част от него искаше кутията да е от Дали, но друга част не желаеше дори да мисли за него. Когато го направеше, имаше чувството, че чудовището от гардероба стои точно зад него.