Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Колко пъти станаха? - изръмжа Дали, след като свършиха.

Тя се сгуши в него.

- Ъъъ... четири, мисля.

Той я целуна по главата и промърмори:

- Франси, не мисля, че огънят, който гори между нас, ще бъде потушен толкова лесно, колкото смятахме.

Минаваше осем сутринта, когато Франческа се протегна мързеливо под завивките, а Дали я придърпа в прегръдките си. Тъкмо бяха започнали да се боричкат, когато чуха стъпки по стълбите. Дали изруга под нос. Франческа обърна глава към вратата и загледа разтревожено как топката на бравата се завърта. През ума й премина грозно видение на армия от стари гаджета на Дали, които се промъкват в къщата, всяка със собствен ключ, полюшващ се на пръста й.

- О, Боже... - Не можа да се сдържи. Пъхна се под завивките и покри главата си с чаршафа. Точно в този момент чу вратата да се отваря.

Дали звучеше леко ядосан.

- За Бога, не можа ли поне да почукаш?

- Страхувах се, че ще разлея кафето. Надявам се, че под завивките е Франси, иначе наистина ще се притесня.

- Всъщност не е Франси - отвърна Дали. - Така че се чувствай притеснена.

Матракът изскърца, когато Холи Грейс седна в края на леглото, а бедрата й се допряха до прасците на Франческа.

- Можеше поне да донесеш чаша кафе и за мен - оплака се Дали.

Холи Грейс се извини.

- Не се сетих. Мисля за твърде много неща. Шегуваше се, когато каза, че не е Франси, нали?

Дали потупа през завивките хълбока на Франческа.

- Стой си там, Розалита, скъпа. Тази луда жена скоро ще си тръгне.

Холи Грейс подръпна завивките.

- Франси, трябва да говоря и с двама ви.

Франческа стисна чаршафа по-здраво и промърмори нещо на испански за завой наляво към пощата. Дали се изкикоти.

- Хайде, Франси, знам, че си ти - настоя Холи Грейс. - Бельото ти е пръснато навсякъде.

Франческа не виждаше елегантен изход от ситуацията. С цялото възможно достойнство смъкна чаршафа от главата си и погледна ядосано Холи Грейс, която седеше на ръба на леглото, облечена в стари джинси и каубойски пуловер.

- Какво искаш? - попита я. - От три дни отказваш да говориш с мен. Защо избра точно тази сутрин да се разбърбориш?

- Трябваше ми време да помисля.

- Не можа ли да избереш по-подходящо място за среща? - До нея Дали се облегна на таблата на леглото и си пийна от кафето на Холи Грейс, спокоен, както винаги. Франческа осъзна, че е единственият легнал, и това я поставя в неизгодна позиция. Притисна чаршафа под мишниците си, преглътна смущението си и се изправи до седнало положение.

- Искаш ли една глътка? - попита Дали и й подаде чашата.

Тя отметна косата от лицето си и му благодари с преувеличена любезност, решена да надмине и двама им в небрежността. Докато поемаше чашата, Холи Грейс се изправи и тръгна към прозореца, мушкайки ръце ту в предните, ту в задните си джобове. Докато я гледаше, Франческа осъзна, че приятелката й е много по-нервна, отколкото показваше. А когато я погледна по-внимателно, забеляза издайническите признаци на напрежение в раменете й.

Холи Грейс си поигра с края на пердето.

- Вижте, работата е там, че тази ситуация между вас двамата малко обърква плановете ми.

- Каква ситуация? - попита отбранително Франческа.

- Какви планове? - попита Дали.

Холи Грейс се обърна.

- Франси, трябва да знаеш, че нямам нищо против. От години ти натяквам, че си пропуснала една от златните възможности в живота ти, като не си прекарала повече време в леглото с Далас Бодин.

- Холи Грейс! - възкликна Франческа.

- Благодаря ти, скъпа - каза Дали.

Франческа осъзна, че двамата отново я превъзхождат, затова си пийна бавна, успокоителна глътка кафе. Холи Грейс закрачи покрай леглото и се взря в бившия си съпруг.

- Дали, биологичният ми часовник е на път да удари полунощ. Все си мислех, че рано или късно, ще срещна някого, за когото ще искам да се омъжа. За известно време дори се надявах, че Джери и аз... Както и да е, планирах да се задомя и да карам сценаристите на „Чайна Колт“ да ме прострелват в гърдите на всеки няколко сезона, докато си народя бебета. Но вече разбирам, че това е фантазия, а реалността е... В мен се е натрупала огромна болка. - Тя заобиколи до страната на Франческа и обви тялото си с ръце, сякаш й беше студено.

Франческа видя тъгата в красивите горди черти на приятелката си и само можеше да предполага какво й коства да заяви толкова открито копнежа си за дете. Тя подаде чашата на Дали и потупа леглото до себе си.

- Седни, Холи Грейс, и ми разкажи какво не е наред.