Сюзън Филипс - Мис Каприз

- Дори да си прав, което не е така, няма нужда да се правиш, че ти предстои вадене на мъдрец.

- Това сигурно ще е дяволски по-приятно.

Едно от подмятанията му най-накрая бе успяло да я ужили и Франческа се закова на място.

- Наистина ли го мислиш? - попита, истински наранена.

Дали зарови ръка в джоба на анорака си и изрита един камък.

- Разбира се, че го мисля.

- Не е вярно.

- Абсолютно вярно е.

Тя сигурно изглеждаше толкова разстроена, колкото се и чувстваше, защото изражението му омекна и той направи крачка към нея.

- О, Франси...

Преди някой от двамата да разбере напълно какво се случва, тя се беше озовала в прегръдките му и той бавно навеждаше устните си към нейните. В началото целувката им бе нежна и сладка, но бяха толкова гладни един за друг, че се задълбочи почти незабавно. Пръстите му се заровиха в косата й. Тя обви ръце около врата му, застана на пръсти и разтвори устни, за да посрещне езика му.

Целувката ги разтърси. Беше като огромен тайфун, който със силата си помете всичките им различия. Едната му ръка обхвана дупето й и я повдигна леко от земята. Целувката му се премести от устата й към врата и после отново към устата. Другата му ръка намери голата кожа, където якето и пуловерът й се бяха вдигнали над панталона и я погали нагоре по гръбнака. Само за секунди и двамата бяха възбудени, мокри, готови да се погълнат един друг.

Една кола мина край тях, надула клаксона, през прозорците се чуха подсвирквания. Франческа свали ръцете си от врата му.

- Спри - изстена тя. - Не може... О, Боже...

Той бавно я свали на земята. Кожата й беше гореща.

Дали бавно измъкна ръката си от пуловера й и се отдръпна от нея.

- Работата е там - започна той, останал без дъх, - че когато се случи нещо такова, този тип сексуална химия, хората не действат разумно.

- Този тип неща често ли ти се случват? - сопна се Франческа, неочаквано изнервена като котка, която е била погалена срещу косъма.

- Последния път, когато се случи, бях на седемнайсет и си обещах, че ще си науча урока. По дяволите, Франси, сега съм на трийсет и седем, а ти си на колко, трийсет?

- Трийсет и една.

- И двамата сме достатъчно възрастни, за да знаем какво правим, но ето ни тук като разгонени тийнейджъри. - Той поклати русата си глава отвратено. - Цяло чудо ще е, ако не получиш смучка на врата.

- Не ме обвинявай, ако се случи - не му остана длъжна тя. - От толкова дълго съм в редиците на целомъдрените, че в момента всичко ми изглежда примамливо, дори и ти.

- Мислех, че ти и принц Стефан...

- Щяхме. Просто не стигнахме дотам.

- Не бива да отлагаш нещо такова твърде дълго.

Отново тръгнаха. Не след дълго Дали хвана ръката й и стисна нежно пръстите й. Жестът му трябваше да е приятелски и успокояващ, но изпрати нишки топлина нагоре по тялото й. Франческа реши, че най-добрият начин да разсее електричеството между тях е да използва студения глас на логиката.

- Между нас и без това всичко е толкова заплетено. Това... това... сексуално привличане ще усложни още повече нещата.

- И преди десет години се целуваше добре, мила, но сега си вече в професионалната лига.

- Не правя това с всеки - отвърна тя раздразнено.

- Без да се обиждаш, Франси, но си спомням, че навремето, когато се стигнеше до същественото, имаше още какво да научиш. Разбира се, беше наистина добър ученик. Кажи ми защо имам чувството, че през това време си натрупала доста опит.

- Не съм! Ужасна съм в секса. Той... той ми разрошва косата.

Дали се засмя.

- Не мисля, че те е грижа за косата ти твърде много, не че не изглежда наистина добре, както и гримът ти, между другото.

- О, боже - изстена тя. А после добави: - Може би трябва да се преструваме, че нищо не се е случило.

Той пъхна ръката си заедно с нейната в джоба на анорака си.

- Скъпа, двамата с теб кръжим един около друг от мига, в който се видяхме. Ако скоро не оставим нещата да поемат по естествения си път, и двамата ще полудеем. - И добави след миг: - Или ослепеем.

Вместо да му възрази, както би трябвало, Франческа се чу да казва:

- Да приемем, че ще го направим. Колко време мислиш, че ще мине, преди да... изгасне огънят?

- Не знам. Ние сме напълно различни хора. Предполагам, че ако го направим два или три пъти, магията ще изчезне и всичко ще приключи.

Беше ли прав? Тя се укори. Разбира се, че е прав. Този вид сексуална химия е като прериен пожар - разпалва се бързо и всеобхватно, но не е продължителен. За пореден път придаваше твърде голямо значение на секса. Дали се държеше абсолютно непринудено в това отношение, така че и тя щеше да последва примера му. Предоставяше й се идеална възможност да се освободи от него, без да губи достойнството си.