Сюзън Филипс - Мис Каприз

Извървяха останалата част от пътя до къщата в мълчание. Когато влязоха вътре, той изпълни задълженията си на домакин - закачи якетата им, нагласи термостата, така че температурата да е приятна, наля й чаша вино от бутилката, която донесе от кухнята. Мълчанието между тях започваше да натежава и тя намери убежище в сарказма.

- Ако тази бутилка е с капачка, не искам да пия.

- Измъкнах корковата тапа със собствените си зъби.

Франческа потисна усмивката си и седна на дивана, но установи, че е твърде нервна, за да стои на едно място. Отново стана.

- Отивам до тоалетната. И, Дали... не нося нищо със себе си. Знам, че тялото си е мое, и смятам, че съм отговорна за него, но не съм планирала да скачам в леглото ти, не че съм го решила вече. Но ако го направя... ако го направим, ако не си по-добре подготвен от мен, по-добре ми кажи още сега.

Той се усмихна.

- Аз ще се погрижа.

- Да, направи го.

Намръщи му се свирепо, защото всичко ставаше твърде бързо за вкуса й. Знаеше, че се кани да направи нещо, за което ще съжалява, но изглежда, нямаше достатъчно воля да спре. Заключи, че причината е в едногодишното й въздържание. Това беше единственото обяснение.

Когато се върна от тоалетната, той седеше на дивана, подпрял единия си ботуш на коляното и пиеше доматен сок. Тя седна в другия край на дивана, не се притисна към подлакътника, но и не се сгуши до Дали. Той я погледна.

- Божичко, Франси, ще ми се да се отпуснеш малко. Започваш да ме изнервяш.

- Не ми ги пробутвай тия. Ти си също толкова притеснен, просто го прикриваш по-добре.

Той не го отрече.

- Искаш ли да вземем душ заедно, за да загреем?

Тя поклати глава.

- Не искам да си свалям дрехите.

- Доста ще е трудно...

- Нямах това предвид. Вероятно ще си сваля дрехите... по някое време... може би, ако реша... просто искам, когато го направя, вече да съм загряла.

Дали се ухили.

- Знаеш ли, Франси, доста е забавно да си седим и само да си говорим за това. Направо не ми се иска да започна да те целувам.

Затова тя го целуна - изобщо не можеше да продължи да говори.

Тази целувка беше още по-добра от предишната. Размяната на реплики ги беше разгорещила и в ласките им имаше щипка грубост, която изглеждаше точно на място при тази абсурдно глупава и за двама им среща. Докато устите им се притискаха и езиците им се докосваха, Франческа още веднъж изпита усещането, че светът около тях изчезва.

Тя мушна ръце под ризата му. За секунди той свали пуловера й и разкопча копчетата на копринената й блуза. Бельото й беше красиво - дантелени раковини и красива коприна, обгръщащи гърдите й. Той разголи едната, освободи коприненото й зърно и го засмука.

Когато повече не можеше да издържа, тя вдигна главата му и започна безмилостна атака на долната му устна - обхождаше извивките й е език и нежно я дразнеше със зъби. Накрая прокара пръсти по гърба му и ги пъхна под колана на дънките му. Той изстена и я вдигна на крака, после смъкна надолу панталона й и събу обувките и чорапите й.

- Искам да те видя - каза дрезгаво и разтвори широко копринената блуза. Тъканта се плъзна по раменете й като милувка.

Дали задържа дъха си.

- Всичкото ти бельо ли е като на първокласна стриптийзьорка?

- Абсолютно. - Тя се повдигна на пръсти, за да захапе ухото му.

Пръстите му се заиграха е двете малки връвчици на ханша й, които придържаха миниатюрния копринен триъгълник на бикините на място, като оставяха извивката на бедрото оголена. По кожата й полазиха тръпки на възбуда.

- Заведи ме горе - прошепна тя.

Дали плъзна ръка под коленете й, повдигна я и я притисна към гърдите си.

- Не тежиш повече от торба със стикове, скъпа.

Спалнята му беше голяма и удобна, с камина в единия край и легло, поставено под скосения таван. Той я положи нежно върху него и после посегна към деликатните връзки на ханша й.

- Не, не. - Франческа избута ръката му и посочи към центъра на стаята. - Първо ги свали, войнико.

Той я погледна подозрително.

- Какво да сваля?

- Дрехите си. Позабавлявай ротата.

- Моите дрехи? - Той се намръщи. - Мислех, че ти ще направиш това за мен.

Тя поклати глава и се облегна на лакът, като му се усмихна прелъстително.

- Съблечи се.

- Слушай сега, Франси...

Франческа повдигна лениво ръката си и отново посочи към центъра на стаята.

- Направи го много бавно и изящно - измърка. - Искам да се насладя на всяка минута.

- О, Франси... - Той погледна с копнеж към двойката раковини върху гърдите й и после сведе поглед към малкия копринен триъгълник.